Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 5

И загубата на двама пациенти за едно утро бе тежък удар за целия персонал.

В девет часа и седемнадесет минути мониторът на мисис Малдонато на осемдесет и седем години пламна целия в червено. След пътешествието по системата на Юпитер се възроди ендокардита й, а при нейните слаби жизнени сили не биваше да се подлага на бавна регенерация. Затова й присадиха синтетичен орган и нещата две седмици вървяха добре. Но изведнъж управляващият център на болницата получи зловещи телеметрични данни от леглото на мисис Малдонато:

— сърдечна активност — нула

— дишане — нула

— пулс — нула

— кръвно налягане — нула

И въобще всичко — нула, нула, нула. На енцефалограмата имаше пик — сякаш бе преживяла рязък и силен шок, следваше около две минути нередовна активност и… сприране на мозъчната дейност. Преди някой от персонала да изтича до леглото й, в действие се включи апаратурата за електрическа и химическа реанимация, но… без никакъв резултат: силният мозъчен кръвоизлив, станал съвсем неочаквано, бе довел до летален изход.

В девет часа и двадесет и осем минути стана вторият случай. Мистър Гинес на петдесет и една година получи коронарна емболия на третия ден след операцията. При това със същата последователност на събитията. Силното нервно напрежение завърши с моментална и фатална реакция на организма. Реанимационните процедури не помогнаха. Никой от лекарите в болницата не намери подходящо обяснение на тази смърт. Както и при мисис Малдонато, той спокойно спеше и жизнените му функции бяха нормални до мига на нещастието.

— Сякаш някой им е извикал силно на ухото „БАХ“! — измърмори един от лекарите, който си блъскаше главата над листа на болестта. Той посочи с показалец резкия скок на енцефалограмата. — Или са ги мъчили непоносими кошмари, от които не са могли да се отърват. Но никой от тях не е викал за помощ сестрата. А и от кошмари не може да се заразиш.

5

За главният невропаталог доктор Питър Мукерджи сутришната визитация на шестия етаж започна този ден с тихото гласче на микрофона закрепен зад лявото му ухо. Молеха го веднага да се свържи с карантинния блок.

— Какво им става на тези хора — опъна се доктор Мукерджи, — не могат ли да изчакат известно време? така съм зает сега, че…

— Молят ви веднага да отидете там.

— Нали знаеш, едно момиче е в кома, след петнадесет минути ще е готова за телетерапията. Тя ме очаква. Аз съм единствената й връзка с белия свят. Ако не отида…

— Молят ви, доктор Мукерджи, веднага да отидете!

— И защо на тези карантинници им е притрябвал невропатолог, при това мигновено? Дайте ми възможност първо да се погрижа за момичето и след четиридесет и пет минути съм на ваше разположение.

— Доктор Мукерджи…

Нямаше никакъв смисъл да спори с машината. Мукерджи сподави бликналия гняв. Родът му се славеше с избухливи характери, страст към кърито и телепатичен дар. Натисна копчето на централата и със сърдит глас каза да променят сутрешното разписание.

— Въведете половин час забавяне — мрачно произнесе той. — Както виждате, нищо не мога да направя. Привикват ме в карантината.