Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 14

Мукерджи запрехвърля жълтите листа. Рефлекси, наситени синапси, степен на неврална йонизация, ендокринен баланс, скорост на реакцията, дишане, кръвообращение, дейност на сетивата, вътремозъчна молекулярна обмяна, енцефалограмата ту се понижава, ту се повишава… Не, няма нищо необикновено. Изследванията показват, че шестимата астронавти след полета се нуждаят от почивка (измъчени нерви, забавени рефлекси), но не се забелязваше нищо по-сериозно от хроническото недоспиване. Той не намери нито един признак на нарушение дейността на мозъка, заразяване или някакво друго отклонение от нормата.

Тогава, откъде се взимат кошмарите?

Той набра номера на кабинета на Накадаи:

— Карантината — отвърна му веднага висок глас и след миг на екрана се появи слабото жълтеникаво лице на приятеля му. — Здравей, Пит. Тъкмо се канех да ти позвъня.

Мукерджи каза:

— Освободих се преди малко. Но успях да прегледам това, което си ми изпратил. Няма нищо особено.

— Така и предполагах.

— Как са те? Мисля, че ще ми се обадиш, ако някой отново сънува кошмари.

— Никой не е имал — отвърна Накадаи. — Фалкърк и Родригес спят вече единадесет часа. На Шмид и Керъл разреших да легнат в тринадесет и тридесет. Уебстър и Шейвън легнаха в три. И шестимата хъркат като разпрани, сякаш не са спали цяла година. Изследвах ги по време на сън, но апаратурата показва, че всичко е в нормата. Да ти изпратя ли резултатите?

— Защо? Щом няма халюцинации, то не виждам особен смисъл.

— Значи, довечера ти ще им извършиш сондиране на мозъка?

— Още не знам — каза Мукерджи и повдигна рамена. — Струва ми се, че няма смисъл, но да оставим въпроса отворен. Около единадесет завършвам вечерната визитация и ако има нужда да им прониквам в черепа, ще го направя — той се замисли. — Но… нима те не казваха, че кошмарите са започвали всеки път, когато са лягали?

— Точно така.

— И ето, извън стените на кораба, спят за първи път и не ги мъчат кошмари. Нито следа от нарушаване на мозъчната дейност от въздействие на някаква халюционна инфекция. Разбираш ли нещо, Ри? Започвам да мисля за онази глупава хипотеза, която те изказаха сутринта.

— За невидимото чуждопранетно същество ли? — запита Накадаи.

— Нещо от този род. Ри, в какво състояние е кораба?

— Минал е предвидената обработка и сега се намира в изолационния сектор, където ще го държат, докато ние не изкажем някаква сносна идея за станалото.

— Ще ми разрешат ли да се изкача на борда му? — запита Мукерджи.

— Мисля, че да… но защо?

— Това в краен случай, ако кошмарите наистина са предизвикани от нещо външно; а то и досега може да се намира на кораба. И, разбира се, телепат на мое ниво е способен да го открие. Ти не можеш ли да получиш веднага разрешение?

— До десетина минути — отвърна Накадаи. — Ще дойда да те взема.

За по-бързо Накадаи взе кола. Когато стигнаха на пистата, той протегна на Мукерджи пукащ космически костюм.