Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 13

Робърт Силвърбърг

За доктор Хемънд цялата тази процедура бе досадна. През годината извършваше поне стотина подобни операции. Той даде знак: на лазерния пулт замига предупредителна светлина. Студентите пристъпиха напред…

Но щом лъчите на лазерите се устремиха към главата на болния, неговото лице се изкриви в такава дива гримаса, сякаш от дълбините на натъпкания му с наркотици мозък бе изплувало някакво ужасно видение. Ноздрите му се издуха, устните — стиснаха, а очите се разтвориха широко. Той се опитваше да вика нещо. Конвулсивно се загърчи и обърна глава настрана. Лазерните лъчи влязоха дълбоко в лявото полукълбо на мозъка, далеч от начертаните контури. Дясната страна налицето му увисна — паралич! Студентите объркано се спогледаха.

Зашеметеният от станалото доктор Хемънд все пак съобрази и с бързо движение изключи лазерите. После обхванат от вълнение се хвана за операционната маса с двете си ръце и загледа показанията на стрелките и лентите, които показваха подробностите на неуспялата операция. Туморът бе останал недокоснат, а обширна здрава област на мозъка се оказа повредена.

— Просто невероятно — мърмореше доктор Хемънд. — Просто невероятно.

После с бързи крачки отиде до другия край на масата и започна да преглежда записите на приборите за жизнесъхраняването. Въпросът за успешно премахване на тумора повече не стоеше, въпросът се заключаваше в нещо друго: ще живее ли въобще пациентът?

9

В четири следобед доктор Мукерджи почти свърши работата си. Бе прегледал всичките си пациенти, попълнил листовете им, бе въвел в основния компютър на управляващия център на болницата програми с прогнозите. Затова си отдели време да хапне нещо. Обикновено през следващите четири часа почиваше. Или отиваше в стаичката си със спартанско обзавеждане в сградата за медицинските работници да подреме, или се спускаше на кортовете под открито небе, където изиграваше някой и друг сет на грави тенис, или гледаше обемно кино или си измисляше нещо друго.

Вечерната визитация започваше в осем. Но днес не можеше да се отпусне: прекалено го безпокоеше шесторката астронавти, които се намираха под карантина. Накадаи още преди два часа бе започнал да изпраща резултатите от изследванията. Тревожни сигнали нямаше и затова Мукерджи просто остави информацията през деня да се натрупва. Сега се чувствуваше задължен да се запознае с нея. Като натисна клавишите, включи печатарката и от него заизлиза поток от данни за дейността на японеца.