Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 76

— Глупаци — каза тя.

— Кого имаш предвид, майко?

Аксимаан Трейж махна с ръка в широк кръг.

— Всички тук. Да викат срещу коронала! Да смятат, че това е отмъщение на Божествения. Мислиш ли, че Божественият иска да ни накаже толкова зле? Всички ние ще гладуваме, Хейнък, защото ръждата унищожи реколтата, и няма никакво значение кой е коронал. Няма изобщо никакво значение. Заведи ме у дома.

— Долу узурпатора! — чу се вик отново и той отекна в ушите й като погребален звън когато закрачи навън от залата.

5

— Заповедите са писани и подпечатани лично от Валънтайн — несъмнено са истински — каза Елидат, като огледа внимателно събралите се в залата принцове и херцози. В най-кратък срок момчето трябва да стане принц.

— И според теб моментът е настъпил? — студено попита Дивис.

Висшият съветник спокойно срещна гневния му поглед.

— Да, смятам.

— По какво съдиш?

— Наставниците му казаха, че е усвоил същността по всички предмети.

— Сиреч да изброява короналите от Стиамот до Малибор без грешка! Какво доказва това?

— Обучението дава нещо повече от изброяването на кралете, надявам се, че помниш това, Дивис. Блестящо е преминал пълната подготовка. Вярвам, не си забравил колко е сериозна? Издържал е безупречно изпитите. Мисли задълбочено и мъдро. Показал е и смелост. Убил е малорна в равнината на газановите дървета. Това знаеше ли, Дивис? Не е избегнал срещата, а го е убил. Той е необикновен.

— Мисля, че това е точната дума — каза херцог Елзандир от Чарг. — Яздили сме заедно на лов в горите на Чизълдорн. Движи се бързо с природна грация. Умът му е буден, мисълта — бърза. Знае какви празноти има в познанията си и си дава труда да ги попълни. Трябва да му дадем титлата веднага.

— Това е лудост! — извика Дивис и удари неколкократно с длан по масата. — Безумно бълнуване!

— Спокойно, спокойно! — каза Миригант. — Такива крясъци са непристойни, Дивис!

— Момчето е твърде младо за да бъде принц!

— И нека не забравяме, че е от долен произход — вметна херцогът на Халанкс.

— На колко години е той, Елидат? — каза спокойно Стазилейн.

Висшият съветник сви рамене.

— Двадесет. може би двадесет и една. Млад е, съгласен съм. Но не е дете.

— Ти самият преди малко го нарече момче — отбеляза херцогът на Халанкс.

— Просто така се изразих. Младолик е, признавам. Но това се дължи само на крехката конструкция и дребния ръст. Прилича на момче, но всъщност не е.

— Но не и на мъж — отбеляза принц Манганот от Бангълкод.

— Как отсъди? — попита Стазилейн.

— Огледай се наоколо — каза принц Манганот. — Събраните тук са олицетворение на мъжествеността. Всеки вижда силата ти, Стазилейн. Тръгни из всеки град — Стий, Норморк, Бибирун. Просто тръгни по улиците и всички безпрекословно ще ти се подчинят, без да питат за твоя ранг и име. Същото важи и за Елидат. За Дивис, Миригант, за моя царствен брат от Дъндилмир. Ние сме мъже. А той — не.