Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 78

— Имали ли сме някога принц от простолюдието? — попита херцогът на Халанкс. — Помислете си, умолявам ви: какъв е този нов принц на Валънтайн? Малък уличник от Лабиринта, просяк или може би джебчия…

— Не съдиш справедливо — възрази Стазилейн. — Просто злословиш, струва ми се.

— Не е ли вярно, че е просел в Лабиринта при първата му среща с Валънтайн?

— Тогава е бил само дете — каза Елидат. — И истината е, че само десетгодишен е предложил услугите си като гид, и си е заслужил парите. Но нека не се отклоняваме. Не ни интересува какъв е бил преди. засяга ни само какъв е сега и какъв ще стане. Нашият господар короналът иска да го направим принц, когато Елидат прецени, че е дошло времето за това. Елидат ни съобщава, че според него моментът е настъпил. Следователно дебатите са безсмислени.

— Не — възрази Дивис. — Валънтайн не е диктатор. Той иска нашето съгласие по въпроса.

— Е, и ти ще отхвърлиш волята на коронала? — попита херцогът на Чорг.

— Ако съвестта ми повелява — да, ще го сторя. И Валънтайн може да сбърка. Случва се изобщо да не ъсм съгласен с него. Също като сега — произнесе след кратко мълчание Дивис.

— След като смени тялото, забелязвам промяна и в личността му — каза принц Манганот. — Някаква склонност към романтиката и фантастичонто, което може би му е било присъщо и преди узурпацията, но не се беше проявявало видимо, а сега проличава в безброй…

— Достатъчно! — отсече Елидат. — От нас се искаше да обсъдим кандидатурата, което бе сторено. Прекратявам дебатите. Нашият господар короналът ни предлага да изберем посветения рицар Хисун, син на Елсином, за принц с всички привилегии на този сан. като висш съветник и регент ви представих кандидатурата, която лично аз подкрепям. Ако няма възражения, нека я одобрим.

— Аз съм против — заяви Дивис.

— Против — каза принц Маганот от Бангълкод.

— Против — каза херцогът на Халанкс.

— Има ли още някой — бавно произнесе Елидат, — който желае да бъде вписан в протокола сред противопоставилите се на волята на господаря коронал?

Принц Нимиан от Дъндълмир, който досега си бе мълчал, заяви:

— В тези думи съзирам скрита заплаха, срещу която възразявам, Елидат.

— Приемам забележката, макар да нямах намерение да заплашвам. Ти как гласуваш, Нимиан?

— Против.

— Така да бъед. Четирима са против, но това е твърде недостатъчно за отхвърляне на кандидатурата. Стазилейн, ще поканиш ли принц Хисун да влезе? — Като огледа залата, Елидат добави: — Ако някой от възпротивилите се желае да оттегли вота си, сега е моментът.

— Нека моят остане — откликна веднага херцогът на Халанкс.

— И моят — казаха в хор принцът на Бангълкод, Нимиан, Дъндълмир.

— Остава да чуем сина на лорд Вориакс — рече Елидат.

— Оттеглям вота — с усмивка каза Дивис. — Работата е свършена, нека има и моята подкрепа.

Зяпнал от почуда, с пламнало лице, Манганот се надигна от стола и понечи да възрази нещо. Но Дивис го прекъсна с жест и пронизващ поглед. Манганот сви вежди и объркано поклати глава, ала си затрая. Херцогът на Халанкс пошушна нещо на принц Нимиан, който сви рамене и нищо не отговори.