Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 75

Мъжът на подиум изгледа аудиторията.

— Да, прие го самата Господарка, и понтифексът, и всички високопоставени лордове и принцове от Замъка. Не отричам. И кой съм аз, за да доказвам, че те грешат? Те коленичат пред златокосия крал. За тях е приемлив. Но дали е приемлив за Божествения, приятели мои? Моля ви, огледайте се наоколо! Днес пътувах из долината. Къде е реколтата? защо нивите не са зелени и буйни? видях пепелища и смърт! Погледнете, ръждата е плъзнала по земите ви и всеки ден се разпространява по-бързо, отколкото опожарявате нивите си и очиствате почвата от смъртоносните спори. През следващия сезон няма да има лузавендър. А празни стомаси в зимроел. Кой може да си спомни такива времена? Тук има жена, преживяла много царувания и помъдряла с годините. Нима тя е видяла нещо подобно? На теб говоря, Аксимаан Трейж, жена, уважавана в цялата провинция. Твоите ниви са опожарени, твоята реколта е съсипана, а животът ти — попарен на старити…

— Той говори за теб, майко — прошепна Хейнък.

Аксимаан Трейж поклати глава неразбиращо. Беше се загубила в потока от думи.

— Защо сме тук? Какво говори той?

— Какво ще кажеш, Аксимаан Трейж? Оттеглена ли е благословията на Божествения от долината Престимион? така е, и ти го знаеш! Това е гневът на Божествения! И кой знае още каква злина ще ни сполети — и всичко, защото един коронал…

— Предателство! Предателство!

— Един фалшив коронал, казвам ви, седи на Върха и управлява фалшиво. златокос узурпатор…

— А, пак ли е узурпиран тронът? — измърмори Аксимаан Трейж. — Лани разправяха, че някой бил заел трона…

— Казвам — нека той ни докаже, че е избраникът на Божествения! Нека дойде при нас на голяма обиколка и ни докаже, че е истинският коронал! Според мен — не може. И докато патим от неговото пребиваване в замъка, гневът на Божествения ще ни връхлита…

— Предателство!

— Остави го да говори!

Хейнък докосна ръката на Аксимаан Трейж.

— Майко, добре ли си?

— Защо са толкова ядосани? Какво крещят?

— Може би трябва да те заведа вкъщи, майко.

— Казвам: долу узурпатора!

— А аз казвам да извикате надзирателите и да обвините този човек в предателство!

Аксимаан Трейж объркано се огледа. Май всички се бяха изправили и викаха. какъв шум! Такава врява! И странната миризма във въздуха — мирисът на влажни изгорени неща, — какво беше това? Тя дразнеше ноздрите й. Защо са се разкряскали?

— Майко!

— Утре ще садим новата реколта, нали, Хейнък?

— О, майко, майко!

— Новата реколта…

— Да — каза Хейнък. — Ще сеем сутринта. А сега да си вървим.

— Долу всички узурпатори! Да живее истинският коронал!

— Да живее истинският коронал!

— Да живее истинският коронал! — внезапно извика Аксимаан тРейж, като стана на крака. Очите й блесняха, езикът й затрептя. Отново се почевства млада, пълна с живот и сила. В нивите утре на зазоряване, да посеем семената и да ги заровим с любов, и да си кажем молитвите, и…

Не. Не. Не.

Мъглата се вдигна от съзнанието й. Спомни си всичко. нивите са опожарени. И надзорникът бе казал, че ще останат незасети още три години, докато бъдат изчистени спорите на ръждата. Това бе странната миризма: изгорелите стъбла и листа. Огньовете бесняха с дни. Дъждът разбъркваше миризмата и я вдикаше във въздуха. Тази година няма да има жътва, нито следващата, нито по-следващата.