Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 182

— Няма, защото ти си толкова понтифекс, колкото и аз.

— Отричаш ме, така ли? Мисля, че твоят коронал трябва да го стори лично — промълви благо Валънтайн.

И тръгна напред, пазен от Залзан Кавол и Лизамон Хълтин. Офицерът-грубиянин хвърляше неспокойни погледи към войниците край себе си. После се изпъчи и показно сложи длан върху ефеса, същото сториха и подчинените му. Валънтайн продължи напред, нищо че настръхналата група продължи да го гледа кръвнишки.

Изведнъж редиците се отдръпнаха и срещу Валънтайн се изтъпани червендалест трътльо, издокаран като коронал, явно с имитация на звездна корона, цвъцната върху гъстата рошава черна туфа на косата.

Той театрално простря ръце и гръмко извика:

— Достатъчно! Дотук, самозванецо!

— И от чие име издаваш тези заповеди? — любезно се осведоми Валънтайн.

— От свое, защото аз съм лорд Семпетурн!

— А, значи ти си коронал, а аз — самозванец? Не знаех. И по чия воля си коронал?

— По волята на Божествения, който предопредели аз да управлявам в това запустение замъка Връхни

— Разбирам — каза Валънтайн. — Но не знам за таково запустение. Там си има коронал, името му е лорд Хисун, който е на власт със законно назначение.

— Един самозванец не може да прави законни назначения — отвърна Семпетурн.

— Но аз съм Валънтайн, предишният коронал, а сега — понтифекс, също по волята на Божествения.

Семптурн мрачно се усмихна.

— Преди да се самопровъзгласиш за коронал, беше измамник и такъв си оставаш!

— Нима? А признанието на всички принцове и лордове от Замъка, на понтифекс Тиеверас, нека почива вечно при Източника, и на собствената ми майка — Господарката?

— Казвам, че ти ги измами всичките, и зачернилото Маджипур проклятие е най-доброто доказателство, че съм прав. Защото истинският Валънтайн беше мургав и тъмнокос, а ти имаш светла като злато коса!

Валънтайн се разсмя.

— Но това е стара история, приятелю! Сигурно знаеш, че заради магията съм с друго тяло!

— Това ти го разправяш.

— Признато е от властите в кралството.

— Значи си печен измамник — каза Семпетурн. — Но няма да си губя времето с теб, защото имам спешни задачи. Върви си. Връщай се в Горещ Кинтор, качвай се на кораба и заминавай. Ако утре по това време още си в тази провинция, ще съжаляваш най-горчиво.

— Ще си отида доста скоро, лорд Семпетурн. Но първо ще ти поискам услуга. Тези твои войници — „Рицарите на Декерет“, така ли ги наричаш? Имаме нужда от тях. Лорд Хисун събира армия на изток, до Пиурифейн. Върви при него, лорд Семпетурн. Мини под негово командване. Подчини му се. Няма да те лишим от предводителството над твоята войска. Но трябва да станеш част от голямото усилие.

— Трябва да си побъркан — каза Семпетурн.

— Аз мисля иначе.

— Да оставя града си без защита? Да измина хиляди километри, за да се подчиня на някакъв узурпатор?

— Налага се, лорд Семпетурн.

— В Кинтор само аз решавам какво се налага.

— Това трябва да се промени — каза Валънтайн. Той лесно премина в транс и докосна съзнанието на Семпетурн, който смутено сви вежди, като му изпрати образа на Доминин Барджазид, въплътен в някогашното Валънтайново тяло, с въпроса: