Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 169

— Къде е Сепултроув? — попита Хорнкаст.

— При понтифекса — отвърна Дилифон. — Повикаха го в тронната зала преди час. Понтифексът отново бил заговорил.

— Странно е, че не са ме уведомили — каза Хорнкаст.

— Получаваше послание от коронала — каза Шинаан. — И сметнахме, че не бива да те безпокоим.

— Това е денят, нали? — попита напрегнато Нарамир.

Хорнкаст кимна.

— Това е.

— Не е за вярване — каза Дилифон. — Фарсът продължи толкова дълго, че изглеждаше безкраен.

— Той свършва днес — каза Хорнкаст. — Ето указа. Формулиран съвсем елегантно, наистина.

Шинаам издаде тънък скърцащ смях.

— Бих искал да знам — каза той — що за фрази се използват, когато се осъжда на смърт един царуващ понтифекс. Струва ми се, че този документ здравата ще се изучава от бъдещите поколения.

— Указът не е смъртна присъда — възрази Хорнкаст. — И не съдържа инструкции. Той е просто прокламация относно скръбта на коронала по повод кончината на неговия, а и нашия общ отец, великият понтифекс Тиеверас.

— А той е по-хитър, отколкото го мислех! — каза Дилифон. — Ръцете му остават чисти!

— Винаги е така — промълви Нарамир. — Кажи ми, Хорнкаст, кой ще е новият коронал?

— Хисун, синът на Елсином.

— Младият принц от Лабиринта?

— Същият.

— Изумително. Значи тогава ще имаме нова господарка?

— Елсином — каза Хорнкаст.

— Това е революция! — извика Шинаам. — Валънтайн рутна замъка Връхни с едно побутване! Кой би повярвал? Кой би повярвал? Лорд Хисун! Възможно ли е? Как го приемат принцовете от Върха?

— Мисля, че нямат голям избор — отвърна Хорнкаст. — Но нека оставим принцовете. Имаме си достатъчно своя работа в този последен ден на властта ни.

— И слава на Божествения, че е така — рече Дилифон.

Гхайрогът го погледна кръвнишки.

— Говори само от свое име!

— Може би. Но говоря и от името на понтифекс Тиеверас.

— Който днес изглежда сам говори от свое име? — каза Хорнкаст и се взря в документа. — Има няколко любопитни проблема за разрешаване. Например моят екип така и не откри описание на процедурата за смяна на понтифексите.

— Вероятно никой няма опит в подобни неща — каза Дилифон. — Освен самия Тиеверас.

— Едва ли не би помогнал по този въпрос — каза Хорнкаст. — Сега търсим в архивите подробности за обявяването на смъртта на Осиър и възкачването на Тиеверас, но ако не открием нищо, ще трябва сами да измислим церемонията.

Нарамир притвори очи и каза с нисък, далечен глас:

— Забравяте. Има личност, която е присъствала на въцаряването на Тиеверас в Лабиринта.

Хорнкаст се втрещи. Всички знаеха, че е стара. Но никой не знаеше колко, а само това, че откакто се помнят тя е съногадателката на понтифекса. Но ако наистина казва истината, значи е доста по-стара, отколкото си е представял: усети как го полазват тръпки — той, дето се смяташе за човек, който не може да се изненада от нищо.