Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 15

— Ще кажа, че ме мамят — отвърна тя. — Звучи прекалено хубаво, за да е вярно.

— И въпреки това, методът съществува.

— Как, сега ли?

— Готови сме да го изпробваме експериментално. Виждам от отчетите на своите предшественици, че с охота се включваш в опити.

Той разказа, че става дума за нещо, увеличаващо протоплазмата с помощта на ензими, които разрушавали обвивката на семената, за да се улесни достъпът до тях на генетичен материал. А той впоследствие можел да се манипулира, след което клетъчният материал — протопластът, се слагал в хранителна среда и се оставял да възстанови клетъчните си стени. От една клетка можело да се отгледа изцяло ново растение със силно подобрени качества.

— Смятах, че подобни умения са загубени в Маджипур преди хилядолетия — каза Аксимаан Трейж.

— Лорд Валънтайн насърчава известно съживяване на интереса към древната наука.

— Лорд Валънтайн?

— Короналът, да — отвърна Калиман Хейн.

— А, короналът! — Аксимаан Трейж отмести поглед. Валънтайн? Валънтайн… Не беше ли името на коронала Вариакс? Но се сети, че Вариакс е мъртъв. А лорд Валънтайн бе го заместил. Спомни си дори, че с него се беше случило нещо странно — не бяха ли го подменили? Май да. Но владетелните персони означаваха твърде малко за Аксимаан Трейж, която не бе напускала долината Престимион двайсет-трийсет години и за която замъкът Връхни и короналите бяха толкова далеч, че можеше и да са мит. За нея имаше значение само отглеждането на ориз и лузавандър.

И така, Калийман Хейн й каза, че в кралските ботанически лаборатории са създали подобрен клон на лузавендър, който трябва да бъде изпитан в обикновените условия на една ферма. Покани я да сътрудничи в неговите изследвания, като в отплата обеща да не предлага новия сорт на никой друг в долината.

Предложението бе неустоимо. Аксимаан получи пакет изумително едри семена от лузавендър — огромни, блестящи, големи колкото око на скандар, и ги засади на закътано местенце, за да не стане кръстосано опрашване с обикновените екземпляри. Поникнаха бьрзо — първоначално се отличаваха от останалите само по дваж-триж по-дебелите стъбла. А след цъфтежа кичестите пурпурни съцветия станаха колкото чинийки и всяко изкара по четири въздълги шушулки с безчет гигантски семена. Аксиман Трейдж се изкушаваше есенес да засади всичко с новия сорт, за да събере идната зима изобилна реколта. Но я възпираше уговорката да предостави по-голямата част на Калиман Хейн за лабораторни изследвания в Мазадон. Оставеното от него количество бе достатъчно за засяване на може би една пета от земята. Ала този път препорьката бе да смеси дребосъците и гигантите при засаждането, за да се кръстосат. Макар за доминантни да се смятаха белезите на великаните, това трябваше да се докаже.

Аксиман Трейдж забрани на родата да разгласява за експеримента, но бе наистина невъзможно тайната да се опази. Нямаше как да се укрият плъзналите навред из плантацията лузавендри с масивни стъбла от второто поколение и така или иначе вестта за реколтата на Аксиман Трейдж се разпространи сред фермерите. Любопитните съседи меко казано се самопоканваха и смаяно зяпаха новия лузавендър. Ала бяха подозрителни.