Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 14

За останалите бе озадачаващо, че вещата в отглеждането на лузавендъра повече от всяко живяло някога същество Аксимаан Трейж изобщо обръща внимание на заръките на някакъв дребен държавен служител. Но не и за семейството й.

— Ние си имаме наши пътища и накрая затъваме в тях — често казваше тя. — Правим същото като преди, защото е било добро. Сеем и полагаме всички грижи както си му е редът докато съберем реколтата, за да започнем всичко отначало. И смятаме за добре, ако реколтата не е по-малка от преди, но това в действителност е знак, че западаме. В този свят няма застой: спреш ли, затъваш в калта.

Ето защо Аксимаан Трейж се абонираше за селскостопански списания и понякога изпращаше внуците си в университет, и се вслушваше във всяка дума на чиновниците. Година след година методите й претърпяваха малки промени и година след година растеше броят на чувалите с лузавендър за пазара в Мазадон, и блестящите зърна на ориза образуваха все по-високи купчини в складовете й. Защото винаги имаше какво да се научи за усъвършенстване на работата и Аксимаан Трейж имаше грижата да го научи.

— Ние сме маджипурци — непрестанно повтаряше тя — Големите градове се крепят на зърното. Без нас Ни-моя, Кинтор и Пилиплок ще станат пустини. А градовете се разрастват с всяка година, затова се налага да работим все по-усилно, за да ги изхраним, нали? Нямаме избор: такава е волята на Божествения. Не съм ли права?

Досега бе надживяла петнайсет-двайсет чиновници. Пристигаха тук като преливащи от нови идеи младоци, но често се стесняваха да ги излагат пред нея. И всичките обичаха да казват, че не знаят на какво могат да я научат и че те би трябвало да се учат от нея. Така че на Аксимаан Трейж й се налагаше да проправя все същата пътека — да ги убеждава, че жадува да чуе за последните постижения.

Смяната на отговорниците винаги бе неприятнен момент. С остаряването Аксимаан с все по-голяма мъка установяваше полезни взаимоотношения с новаците. Но виж, с Калиман Хейн, който дойде преди две години, нямаше проблеми. Този млад мъж на около трийсет-петдесет години — всеки под седемдесетака за Аксимаан Трейж беше младок — имаше странно прями, безцеремонни маниери, които много й допаднаха. Той не показа никакво страхопочитание и нямаше намерение да я ласкае.

— Казаха ми, че обичаш нововъведенията — каза той рязко минута след като се запознаха. — Какво ще кажеш за процес, който може да удвои размера на лузавендровите семена, без това да се отрази на аромата им?