Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 106

— Да — измърмори Милилейн. Ръцете й трепереха, когато подаде петте крони. За още една се сдоби с халба изветряла и застояла бира. Почувства се съвсем изцедена и зашеметена и се дръпна от редицата.

Пет крони! Не толкова отдавна би платила пълно меню в добър ресторант. Но сега повечето заведения бяха затворени, а за действащите се чакаше ред за маса по списък с дни и седмици. И само Божественият знаеше какви са цените там. Но това беше абсурд. Печена наденичка за пет крони! Какво ще каже на Кристофон? И реши: истината. Не е устояла на този луд импулс. На апетитната миризма.

Ами ако лийманът беше поискал осем крони? Ами роял? Или пет? Нямаше отговор. Но подозираше, че обзета от фикс-идеята би платила всяка цена.

Захапа наденичката така, сякаш се боеше някой да не я грабне от ръката й. Беше учудващо вкусна — сочна, с подправки. Попита се от какво ли месо е направена, но реши да не мисли за това. Може би Кристофон не е единственият, който се е сетил да лови дребни животинки в парка.

Отпи глътка бира и понечи пак да отхапе.

— Милилейн!

Тя се огледа изненадана.

— Кристофон!

— Надявах се да те намеря тук. затворих магазина и дойдох да видя каква е тази тълпа.

— Като на магия се появи продавач на наденички.

— А, да, виждам — проточи той, втренчен в полуизядената наденичка в ръката й.

— Съжалявам, Крис. Искаш ли да си гризнеш?

— Само мъничко — каза той. — Предполагам, че не трябва да се редя.

— Според мен съвсем скоро няма да има за какво да се редиш. — Подаде му наденичката, като направи неимоверно усилие да скрие неохотата си. Изпита огромно облекчение, но и голям срам, когато той й подаде остатъка.

— Хубаво беше, в името на Господарката!

— Би трябвало. Струва ми пет крони.

— Пет!…

— Не устоях, Крис. Като надуших аромата, се превърнах в див звяр. Бутах се, блъсках се, за да се вредя. Готова бях да дам всичко за една наденичка. О, толкова съжалявам, Крис!

— Не се извинявай. За какво друго могат да се харчат пари? А и нещата скоро ще се променят. Чу ли вече новината?

— Каква новина?

— За новия коронал. Ще пристигне тук всеки момент.

Объркана, тя попита:

— Значи лорд Валънтайн е станал понтифекс?

Кристофон поклати глава.

— Валънтайн вече няма значение. Разправят, че бил изчезнал вече — май го били отвлекли метаморфите, или нещо такова. Както и да е, преди малко огласиха, че сега коронал ни е Семпетурн.

— Семпетурн? Проповедникът?

— Да, той. Снощи бил пристигнал в Кинтор. Получил е подкрепата на кмета, а пък херцогът бил избягал в Ни-моя.

— Това е невъзможно, Крис! Човек не може ей така да се обяви за коронал! Трябва да бъде избран, миропомазан, да произхожда от Връхни…

— Така си мислехме. Но сега времената са други. Семпетурн е истински човек от народа. Точно от такъв се нуждаем сега, защото той знае как да спечели отново благоволението на Божествения.

Тя го гледаше невярващо, забравила за наденичката, която стискаше в ръка.

— Но това не бива да става. Лудост е. Нашият миропомазан коронал е лорд Валънтайн и…

— Семпетурн казва, че той е измамник, че цялата история с подмяната на тялото му е измислица и сега теглим заради неговите грехове. И единственото спасение е да свалим фалшивия коронал и да издигнем на трона някой, който ще ни върне в правия път.