Читать «Травмираният» онлайн - страница 9
Робърт Шекли
Тя му отправи поглед, изпълнен с предчувствия за провал.
— Всичко това не е от стъпалата — повтори й Масрин. — А от самото изкачване и слизане. Критичното разстояние изглежда около пет фута. Смятам, че тази височина е напълно достатъчна.
Кей нервничеше, свивайки и отпускайки юмруци, докато Масрин се качваше на стола. Той постави единия си крак на тоалетната масичка, след това и другия и се изправи.
— Мисля, че е добре — рече, като залитна леко. — Ще опитам малко по-нависоко.
Покачи се върху куфара. И изчезна.
Беше ден и той се намираше в някакъв град. Но градът не приличаше на Ню Йорк. Беше смайващо красиво, толкова красиво, че Масрин не посмя да диша от страх да не наруши мимолетната прелест.
Това бе град с изящни тънки кули и сгради. И хора. Но какви хора, помисли си Масрин, като изпусна дъха си с въздишка.
Те имаха синя кожа. Светлината бе зелена и идваше от обагрено в зелено слънце.
Масрин пое дъх и се задави. Отново понечи да вдъхне въздух и започна да губи равновесие. В града нямаше никакъв въздух. Поне нямаше въздух, който той би могъл да диша. Потърси опора назад и се преметна надолу.
Приземи се задавен и сгърчен на пода в стаята си.
След малко той задиша отново. Чу Харф да удря по вратата. Масрин се олюля на краката си и се помъчи да измисли нещо. Той познаваше Харф, който вероятно бе сигурен вече, че Масрин оглавява мафията. Щеше да повика полицай, ако не си отидеха. А това щеше да доведе накрая до…
— Слушай — каза той на Кей. — Хрумна ми една идея.
Гърлото му още гореше от атмосферата на бъдещето. Въпреки всичко, каза на себе си, нямаше причина да е толкова изненадан. Беше направил твърде голям скок напред. Съставът на земната атмосфера сигурно се бе променил постепенно и хората се бяха адаптирали към него. Но за него бе отрова.
— Сега има две възможности — каза на Кей. — Едната, че под праисторическия пласт има друг, по-ранен пласт. Втората, че праисторическият пласт е само временно прекъсване във времето и под него се намира днешният Ню Йорк. Следиш ли мисълта ми?
— Не.
— Ще се опитам да сляза под праисторическия пласт. Това може да ме изведе долу на приземния етаж. Ясно е, че по-лошо от това не може да стане.
Кей се замисли върху логиката да навлезеш хиляди години в миналото, за да извървиш няколко фута надолу, но не каза нищо.
Масрин отвори вратата и излезе на стълбището, придружен от Кей.
— Пожелай ми успех — каза той.
— Успех ли? — извика от долната площадка мистър Харф. — Да се махате оттука!
Масрин потъна надолу по стълбите.
В праисторическия Ню Йорк бе същото утро и диваците все още го очакваха. Масрин прецени, че тук бе изминало не повече от половин час. Нямаше време да се учудва защо.
Беше ги изненадал и имаше преднина от двадесет ярда, преди да го забележат. Те го погнаха и Масрин потърси падина. Трябваше да слезе пет фута надолу, за да се измъкне.
Той съзря вдлъбнатина и скочи надолу.
Беше попаднал във вода. Но не на повърхността, а
