Читать «Травмираният» онлайн - страница 10

Сигурно бе навлязъл във времето, когато тази област се е намирала под Атлантика.

Масрин зарита яростно, тъпанчетата на ушите му като че ли щяха да се пукнат. Заиздига се към повърхността и…

Беше отново в равнината, от него се стичаше вода.

Този път на диваците им дойде твърде много. Те видяха как той внезапно се изправи пред тях, изкрещяха от ужас и хукнаха.

Този воден дух се оказа доста силно преживяване за тях.

Уморен, Масрин се върна при хълма, изкачи го и се намери отново на стълбището.

Кей го гледаше вторачено, долната челюст на Харф висеше отпусната. Масрин се усмихна с усилие.

— Мистър Харф — каза той. — Бихте ли дошли в стаята ми? Има нещо, което искам да ви кажа.

ДО: ЦЕНТЪРА

        Кантора 41

НА ВНИМАНИЕТО НА: Пом.-контрольор Миглийз

ОТ: Контрактор Кариеномен

ОТНОСНО: Метагалактика МОРСТТ

Драги ми господине,

Трудно ми е да разбера отговора ви на офертата си за построяването на Метагалактика МОРСТТ. Дори нещо повече, не мисля, че сквернословието може да намери място в едно делово писмо.

Ако бяхте си направили труда да инспектирате последната ми работа в АТТАЛА, щяхте да се убедите веднъж завинаги, че тя е красиво творение, което успешно ще извърви дългия път на овладяването на основния хаос.

Единствената подробност, останала за уреждане, е въпросът с травмирания човек. Опасявам се, че ще трябва да го отстраня.

Втвърдяването на пробива вървеше добре, докато той не се напъха отново в него и не го разкъса много по-зле отпреди. Все още няма парадокс, но го виждам да се задава.

Ако той не започне да контролира непосредственото си окръжение и не стори това веднага, аз ще предприема необходимата стъпка. Парадоксът е недопустим.

Смятам за свой дълг да ви помоля да преразгледате офертата ми по проекта на Метагалактика МОРСТТ.

Надявам се да ме извините, че поставям отново този въпрос на вниманието ви, но все още очаквам заплащането си.

С уважение,

Кариеномен

— Ето това е историята, мистър Харф — завърши Масрин един час по-късно. — Знам колко странно звучи, но вие самият ме видяхте, като изчезвам.

— Това видях — каза Харф.

Масрин отиде в банята да простре мокрите си дрехи.

— Да — потвърди Харф. — Мисля, че изчезна.

— Наистина изчезнах.

— И не искаш учените да разберат, че си имаш вземане-даване с дявола? — запита Харф лукаво.

— Не! Обясних ви за парадокса и…

— Чакай да помисля — каза Харф и енергично обърса носа си. — Тези украсени тояги, които казваш, че имали… Дали една от тях не би представлявала ценност за някой музей? Казваш, че подобно нещо изобщо няма.

— Какво? — извика Масрин, като излизаше от банята. — Вижте какво, аз не мога да се докосна до нищо там. Това би оказало…

— Разбира се — прекъсна го Харф. — А какво ли ще стане, ако повикам няколко репортьори? И няколко учени? Вероятно ще мога да пипна тлъста сумичка от тази среща с дявола.

— Няма да направите това — извика Кей, припомняйки си думите на съпруга си, че нещо лошо ще се случи.

— Бъдете разумни — каза Харф. — Всичко, което искам, са една-две от тези тояги. Това няма да създаде никакви неприятности. Само трябва да попиташ твоя дявол…