Читать «Тежкият товар на човека» онлайн - страница 9

Робърт Шекли

— Какво има? — учудено го попита Шийла.

Фласуел гледаше през прозореца. Роботите носеха големия сандък към къщата.

— Булката! Моделът за пионери! — възкликна Фласуел. — Какво ще правим сега, скъпа? Аз те бях отказал и официално бях заявил другата. Мислиш ли, че ще можем да развалим договора?

Шийла се засмя.

— Не бой се. В този сандък няма булка, модел за пионери. Твоята заявка бе отказана още щом я изпрати.

— Така ли?

— Разбира се — Тя погледна засрамено надолу. — Сигурно ще ми се разсърдиш заради това, което направих…

— Няма — обеща й той. — Кажи какво си направила?

— Ами знаеш ли, във фирмата имат снимките на мъжете, които работят като пионери на граничните планети, така че булките да могат да видят какво всъщност получават. Има възможност за избор… За момичетата де… И аз се въртях там толкова дълго, понеже все не можех да получа преквалификация от ултра делукс, така че… Ами сприятелих се с шефа на отдела за заявки. И — тя се изчерви и изрече бързо: — И се самоизпратих тук.

— Ами пашата на Срай…

— Измислих си го.

— Но защо? — объркано я попита Фласуел. — Ти си толкова красива…

— И затова всеки очаква да бъда играчка за някой разглезен, тъп идиот — довърши тя разгорещено. — Аз не искам! Искам да бъда съпруга! И съм толкова добра, колкото всяка друга дебеланка.

— По-добра си!

— Аз мога да готвя, да лекувам роботи и да бъда практична, нали? Не го ли доказах?

— Разбира се, скъпа.

Тя се разплака.

— Ама никой не искаше да ми повярва и затова трябваше да те измамя, за да остана достатъчно дълго, за да… За да се влюбиш в мен.

— Което и направих — каза той и й изтри очите. — Всичко се получи чудесно. Грешката се оказа страхотен късмет.

По лицето на Гунга-Сам се получи нещо, което много приличаше на изчервяване.

— Да не би да искаш да кажеш, че не е било грешка? — възкликна към него Фласуел.

— Ами, господарю, господин Фласуел, ефенди… Знае се, че Мъжът има нужда от привлекателна Жена. Моделът за пионери ни се стори малко суров, пък и мемсахиб Шийла е дъщеря на приятел на моя предишен господар. Така че аз си позволих свободата да изпратя поръчката направо на нея. Тя накара своя приятел в отдела по поръчките да й покаже вашата снимка и да я изпрати тук. Надявам се, че не сте недоволен от скромния си слуга, задето не ви се е подчинил.

— Е, проклет да съм! — Фласуел най-после разбра. — Както винаги съм казвал… Вие, роботите, разбирате Човека по-добре от когото и да било. — Той се обърна към Шийла. — Ами какво има тогава в този сандък?

— Облеклото ми, бижутата, обувките, козметиката, фризьорът ми…

— Ама…

— Ще искаш да изглеждам добре, когато отиваме на гости, скъпи — каза Шийла. — Все пак Ситера III е само на петнайсет дни полет. Преди да дойда тук, проверих.

Фласуел закима покорно. От съпруга модел ултра супер делукс трябваше да се очаква такова нещо.

— Хайде! — каза Шийла на робота по бракосъчетанията.

Роботът не отговори.

— Хайде де! — извика му и Фласуел.

— Съвсем сигурни ли сте? — нацупено проговори роботът.

— Да! Започвай!

— Просто не мога да разбера — произнесе роботът. — Защо точно сега? Защо не през миналата седмица? Само аз ли съм с всичкия си тук? О, добре де. Скъпи влюбени…