Читать «Среща на разуми» онлайн - страница 23

Докато го казваше, в мрежата се блъсна втори прилеп, проби я и падна върху пода. Мъжете го стъпкаха, но през отвора влетяха още четири прилепа. Дрейк започна да размахва ръце, но не можеше да ги отстрани от предавателя. Те налитаха към очите му и той бе принуден да отстъпи. Без да гледа и удряйки напосоки, улучи един от прилепите и той падна на пода със счупено крило. Но другите достигнаха предавателя.

Те го бутнаха от масата. Дрейк се опита да го хване, но не успя. Чу как се пръснаха стъклените лампи, но беше зает, защото трябваше да си пази очите от налитащите прилепи.

След няколко минути мъжете бяха убили още две от животните, а останалите излетяха навън през прозореца. Мъжете зачукаха дъски върху двата прозореца, а Дрейк се наведе да огледа предавателя.

— Има ли начин да се поправи? — попита Соренсън.

— Никакъв — отговори Дрейк. — Те са разкъсали и кабелите.

— Какво ще правим сега?

— Не знам.

В този момент Кедак се обади отново по преносимата радиостанция.

— Трябва да получа отговора ви веднага.

Никой не се обади.

— В такъв случай — продължи Кедак, — за дълбоко мое съжаление, един от вас ще трябва да умре.

7.

Дъждът чукаше по ламарината на покрива, а поривите на вятъра се засилиха. Чу се трясъка на далечна гръмотевица. Но в бараката въздухът беше горещ и неподвижен. Петромаксовата лампа висеше на кука от центъра на тавана и хвърляше жълтеникава светлина, която осветяваше средата на бараката, но ъглите бяха потънали в тъмни сенки. Търсачите на съкровища бяха застанали по-надалеч от стените. Всички се намираха в средата на бараката с лица, обърнати навън и това накара Дрейк да си представи стадо бизони, събрали се за отбрана против вълк, когото подушват, но не могат да видят.

— Слушайте, може би трябва да опитаме все пак това Обединение на Кедак — каза Кейбъл. — Може да не е чак толкова лошо, колкото…

— Млъквай — изръмжа му Дрейк.

— Бъдете разумни — възрази Кейбъл. — Все пак е по-добро от смъртта, нали?

— Никой още не е умрял — прекъсна го Дрейк. — Просто мълчи и си дръж очите отворени.

— Мисля, че ми се повръща — каза Кейбъл. — Дан, позволи ми да изляза навън.

— Повръщай тук — каза Дрейк. — Но си дръж очите отворени.

— Не можеш да ми заповядваш — продължи да настоява Кейбъл. Той се насочи към вратата. После отскочи назад.

През малката цепнатина между вратата и пода се бе вмъкнал жълтеникав скорпион. Рестих го настъпи и го смачка с тежките си ботуши. После се извърна и размаха ръце срещу трите стършела, които се бяха вмъкнали през зачуканите с дъски прозорци и се нахвърлиха към него.

— Остави стършелите! — извика Дрейк. — Продължавай да наблюдаваш земята!

Върху пода имаше някакво движение. Няколко космати паяка се измъкнаха от сенките. Дрейк и Рестих ги убиха с прикладите на пушките. Байрнс видя нещо, което се промъкваше под вратата. Приличаше на някаква широка и плоска стоножка. Той тропна с крак да я настъпи, но не улучи и стоножката се уви около ботуша му, бързо пролази нагоре и се уви около крака му. Той изкрещя, защото докосването бе като от лента нагорещен метал. Но успя да я смачка, преди да припадне.