Читать «Среща на разуми» онлайн - страница 21

Той изруга и отново го загаси. Реши да замени всички лампи, като започне от онези, които светеха по-слабо. Ако и това не помогнеше, можеше да се опита да смени кондензаторите и резисторите. Ако и това не помогнеше, във всеки момент можеше да се самоубие. С тази весела мисъл, той разтвори пакета с резервните части и започна работа.

Всички мъже бяха в бараката под навеса и привършваха работата си по барикадиране на убежището за през нощта. Вратата бе затворена и заключена. Двата прозореца останаха отворени, за да влиза въздух, но върху отворите им сложиха два ката гъста мрежа против комари и я зачукаха здраво за рамките. Пред всеки прозорец бе поставен пазач.

През плоския ламаринен покрив не можеше да влезе нищо. Подът бе от добре утъпкана земя и само той представляваше евентуално място, откъдето би могла да дойде някаква опасност. Но не можеха да сторят нищо, освен да се вглеждат внимателно.

Всички търсачи на съкровища се настаниха в очакване на предстоящата дълга нощ. Дрейк си бе завързал кърпа около главата, за да не попада потта в очите му и продължаваше да работи по предавателя.

След около час по преносимата радиостанция се чу бръмчене. Соренсън взе апарата в ръка и попита:

— Какво искаш?

— Искам да прекратите тази безсмислена съпротива — каза Кедак с гласа на Икинс. — Имахте достатъчно време да обмислите положението. Искам да се присъедините към мен. Предполагам, че ви е ясно, че друг изход няма.

— Ние не искаме да се присъединяваме към теб — отговори Соренсън.

— Трябва — безкомпромисно нареди Кедак.

— Ще ни убиеш ли?

— Точно в това ми е проблемът — отговори Кедак. — Животинските ми части не са подходящи за действие. Икинс е прекрасен механизъм, но той ми е единствен. А не бива да излагам себе си на ненужни опасности. Защото така ще застраша мисията „Кедак“.

— Значи пат — каза Соренсън.

— Не. Аз срещам трудност с побеждаването на вашата воля. Но е лесно да ви убия.

Мъжете се размърдаха неспокойно. Дрейк, който работеше по предавателя не вдигна глава.

— Предпочитам да не ви убивам — продължи Кедак. — Но мисията „Кедак“ е от първостепенно значение. Ако вие не се присъедините, тя ще бъде поставена в опасност. И ще бъде сериозно компрометирана, ако вие напуснете острова. Така че трябва или да се присъедините, или да бъдете убити.

— Аз не го виждам по този начин — каза Соренсън. — Ако ни убиеш, предполагайки, че наистина би могъл, то никога няма да напуснеш този остров. Икинс не може да управлява кеча.

— Няма да се наложи да използваме кеча — отвърна Кедак. — След шест месеца шхуната ще дойде. Икинс и аз ще тръгнем с нея. А вие ще трябва да сте загинали дотогава.

— Ти блъфираш — каза Соренсън. — Какво те кара да мислиш, че можеш да ни убиеш? Днес не се справи много добре. — Той привлече със жест вниманието на Дрейк и му посочи предавателя. Дрейк вдигна рамене и продължи да работи.

— Не съм се и опитвал — отвърна Кедак. — Подходящото време е през нощта. Ще го направя тази нощ, преди да успеете да измислите по-добра система за защита. Трябва да се присъедините към мен тази нощ. Иначе ще убия един от вас.