Читать «Среща на разуми» онлайн - страница 22

— Един от нас ли?

— Да. Ще убивам по един на всеки час. По този начин може би останалите живи ще променят мнението си по отношение на присъединяването. Но ако не го направят, до сутринта всички вие ще бъдете мъртви.

Дрейк се наведе напред и зашепна на Соренсън.

— Баламосай го. Говори с него още десетина минути. Мисля, че открих повредата.

Соренсън заговори отново.

— Бихме искали да знаем малко повече за Сътрудничеството „Кедак“.

— Най-добре ще го разберете, когато се присъедините.

— Но предпочитаме първо да имаме повече информация.

— Това е едно неописуемо състояние — заговори с готовност Кедак с убедителен, искрен глас. — Можете ли да си представите себе си като себе си, допълнен с цяла гама напълно нови усещания? Така например вие ще възприемате света чрез сетивата на куче, което следва мириса на следата в гората, което за него, а и за вас, е нещо толкова ясно и видимо като нарисувана с боя линия. Един рак усеща нещата по напълно различен начин. От него вие ще получите усещането за живота на границата между водата и сушата. Течението на неговото време е много бавно, за разлика от това на райската птица, чиято гледна точка е пространствена, бърза и целенасочена. А има и много други, под земята и водата, които имат собствен поглед върху реалността. Аз открих, че всъщност те не са много по-различни от животните, които някога обитаваха Марс.

— А какво се случи на Марс? — попита Соренсън.

— Там животът умря — тъжно отговори Кедак. — Умряха всички, с изключение на Кедак. Случи се преди много време. Векове наред на планетата цареше мир и благоденствие. Всичко и всички бяха част от Обединението Кедак. Но доминиращата раса бе поначало слаба. Раждаемостта й спадна. Започнаха да се случват катаклизми. И накрая остана само Кедак. Всичко живо изчезна.

— Звучи страхотно — иронично произнесе Соренсън.

— Беше по вина на расата — изрази протеста си Кедак. — С по-добър материал, какъвто сте вие на тази планета, желанието за живот няма да изчезне. Мирът и благоденствието ще продължат безкрайно.

— Не вярвам. Онова, което се е случило на Марс, ще се случи и на Земята, ако ти победиш. С течение на времето на робите просто започва да не им пука дали ще продължат да живеят.

— Но вие няма да сте роби. Вие ще бъдете функционална част от Обединението Кедак.

— Което ще се ръководи от теб — възрази Соренсън. — Както и да го гледаш, то си е все същото.

— Ти не знаеш за какво става дума — настоя Кедак. — Но вече говорихме достатъчно. Аз съм готов да убия един от вас през следващите пет минути. Ще се присъедините ли към мен или не?

Соренсън погледна Дрейк. Дрейк включи предавателя.

Докато апаратът загряваше, по ламаринения покрив закапаха първите едри капки дъжд. Дрейк взе микрофона и почука по него. Откъм говорителя се чу звук.

— Работи — каза той.

В този момент нещо се блъсна в покрития с мрежа прозорец. Мрежата се огъна. В нея се беше хванал един прилеп и гледаше към тях с червеникавите си очи.

— Поставете няколко дъски върху мрежата на прозореца — извика Соренсън.