Читать «Дягилев играе в Речния свят» онлайн - страница 4

Аз също попитах китайците за местонахождението на Марко Поло, но те не знаеха нищо за него. Обсъдихме нещата помежду си и решихме да отидем с китайците до лагера им.

Ксанаду беше голямо бамбуково селище, разположено в равнината и обградено от стена, направена от клоните на големите дървета, които растяха по близките хълмове. Мястото бе много подредено, с внимателно утъпкани места за минаване и къщи, построени от бамбук. Ориенталците бяха постъпили умно. Селището им изглежда просперираше.

Почти веднага бяхме заведени да видим Великия хан. Самият Кублай хан не беше китаец, както научих, а монголец. Той бе на средна възраст, по-скоро пълен, с плоско кръгло лице, излъчващо достойнство. Говорейки от името на моите спътници от Свободните дружини, аз му казах откъде идваме и какво ни е сполетяло. Кублай каза, че е бил роден на Речния свят както повечето от нас, но няколко години по-рано и виждайки социалния безпорядък, в който се бяха родили всички, бе потърсил начин да наложи някаква структура на политическите институции. Китайци и монголци се бяха събрали под знамената му и до ден днешен нещата вървяха добре в тази държава.

Той беше разочарован, че нямахме стоки, които да продадем или обменим, но ни каза, че сме свободни да продължим пътуването си или да останем толкова дълго, колкото ни се хареса. И в двата случая бяхме свободни да използваме грааловите камъни, разпръснати на територията му, без обаче да нарушаваме реда и дисциплината.

— Но помислете внимателно дали искате да продължите — каза той. — Бях изпратил пратеници да разберат кои са съседите ми и някои от тях са доста варварски. Няма да намерите толкова добра организация като нашата докато пътувате нагоре по Реката. Предлагам да се заселите тук. Ще ви намерим жени, тъй като в момента се радваме на един умерен излишък от тях и ще бъдете в безопасност.

Това предложение, въпреки че бе разумно, не ми допадна. Не бях преминал през цялата необяснимост и хаос на това да бъда роден на нов свят, само за да си седна сега в едно бамбуково селце и да си получавам дневните дажби като добър гражданин. Бях от поколението, което плава до индианците с Франциско Пизаро. Въпреки че бях умрял веднъж, все още не бях готов да се оттегля. Повечето от наемниците от Свободните дружини се съгласиха с мен, но на Руфий и на повечето римляни тази идея им се хареса и те решиха да останат. Останалите от нас отново тръгнаха, като сега наброявахме четиридесет човека.