Читать «Дягилев играе в Речния свят» онлайн - страница 5

След още няколко седмици пътуване през нарядко населена територия, ние се натъкнахме на обширно крайбрежно селище на саксонски рибари от десети век от низините по поречието на Елба. Там също живееха няколко унгарци от осемнадесети век и няколко шотландци от деветнадесети век, които не се събираха с другите. Тези саксонци никога не бяха емигрирали в Англия, както бяха направили някои от техните съграждани. Тук, на Речния свят, те бяха основали селището си на един широк завой на Реката. Бяха построили бамбукови лодки и други неща от дърво, и добре се справяха с риболова.

Лодките им бяха малки, но удобни и издръжливи. Нито китайците, нито римляните все още не бяха се пробвали по вода, но ние почти веднага разбрахме предимствата на този начин на придвижване. Пътуването по вода изглеждаше по-безопасно, по-бързо и по-малко уморително.

Ние останахме за малко при саксонците и тук всъщност срещнах Херта. Това стана една вечер, когато бяхме седнали около лагерния огън, разказвахме приказки и пеехме песни от родната си земя. Разговорът се обърна към танците и всеки мъж показа стъпките на танц, характерен за неговата област.

Когато дойде моят ред им изтанцувах една хота. Бях доста изкусен в танците като момче и ако аз лично да казвам това, нашите родни испански танци са по-красиви от тези на повечето народи. Хотата обаче изискваше партньор и така, оглеждайки лицата около лагерния огън, аз избрах едно симпатично младо момиче с коса като лен и я помолих да танцува с мен.

Херта веднага схвана стъпките и ние предизвикахме бурни ръкопляскания. В Саламанка през студентските си дни бях танцувал веднъж или два пъти за пари и ми бяха казали, че така мога да забогатея, ако реша да продължа.

Херта беше самата грация. Нейното малко, добре оформено тяло, което бе едновременно открито и закрито от прилепналите кърпи, се движеше напред-назад във величествените тържествени фигури на испанския танц. Спечелихме нестихващи ръкопляскания и тези около нас ни отрупаха с храна и напитки. Когато по-късно поговорихме, открихме, че езиците ни много се различават. Но Херта вече се справяше с норвежкия, който беше лингва франка по Реката и скоро добре се разбирахме и открихме, че между нас нещата се развиваха така, както само можеха да се надяват един мъж и една жена. Станахме любовници още същата нощ и все още сме заедно.

Тъй като имаше само няколко начина за прекарване на времето там, на този еднообразен Речен бряг, където храната сама идваше в граалите ни и дните си приличаха, Херта и аз играехме други танци. Аз й показах стъпките на жестоките танци фламенко от Андалусия, Севиля, Сегура и други, а тя показа равновесие и грация при изпълнението им.

С правата си руса коса, вързана назад с черна панделка и с надменно изправен гръб, Херта можеше да бъде взета за циганка от Гранада или от Триана в Севиля. Единственото нещо, което липсваше, бе звукът на тропащи крака, толкова характерен за Андалуските танци. Но това зависеше от добре подковани обуща и дъсчен под, а ние нямахме такива неща.