Читать «Дягилев играе в Речния свят» онлайн - страница 2

Решението скоро само ни дойде. Не след дълго след моето прераждане, по бреговете на Реката, пристигна, марширувайки към нас, една група от около петдесет мъже. Веднага разбрахме, че те бяха въоръжени, а също така ни беше добре известно, че ние не бяхме. Не бяхме намерили никакво оръжие на това странно място, дори пръчки или камъни. Така че се сгушихме един до друг, като по този начин се опитахме да изглеждаме страховити въпреки голотата си и чакахме да видим какво възнамеряват новодошлите.

Те маршируваха добре строени, седемдесет или петдесет сурови мъже, въоръжени с дървени обръчи и странни мечове, които, както по-късно научихме, се правеха от рибени кости. Те имаха снаряжение, изработено от здравата, изсушена кожа на някои видове големи риби, които обитаваха Речните дълбини. Вождът им беше облечен по-различно от придружаващите го и на шлема си носеше емблема от рибни люспи.

Той поиска да говори с нашия предводител.

Още не бяхме се занимавали с такива неща досега. Новата обстановка, която ни заобикаляше бе погълнала цялото ни внимание. Тъй като аз бях най-запознат с езика на новодошлите, който беше латински и който бях изучавал в Университета на Саламанка, на мен се падна да говоря.

— Кои сте вие? — попитах, решавайки да заема твърда позиция.

— Ние сме римски войници от Легиона на Фламиния. — отговори офицерът. — Аз съм Руфий Северий и съм избран да представлявам тези мъже. А вие кои сте?

— Ние сме нови на това място — казах му аз. — Бойци сме и нямаме водач, въпреки че аз, Родриго Исасага, съм говорител по задължение, тъй като знам повече езика ви отколкото другите. Чакаме да ни информирате какви са възможностите ни.

— Трябва да си доволен, че попадна на мен — каза Руфий. — Изглеждате ми една добра група мъже. Но вие сте в много неизгодно положение. Първо, не говорите езика на това място, който се нарича норвежки, въпреки че разбрах, че това е една изкривена и опростена версия. Съветвам ви да го научите колкото е възможно по-бързо. Второ, вие сте безстопанствени мъже на едно място, където силните бързо поробват слабите. Има много хора тук, в селищата по Реката, които ще бъдат доволни ако ви покорят и ви накарат да им служите. Те ще взимат повечето от храната и всичките напитки от граалите ви и ще ви оставят полугладни, колкото да преживявате. Предлагам ви да се присъедините към легиона ми докато дойде време, когато сами ще можете да се погрижите за себе си.

— Вие сте около петдесет мъже — казах аз. — Това не е много силна армия.

— Не, не е — съгласи се Руфий. — Но ние сме дисциплинирани и имаме предимството, че се познаваме от предишния си живот. Това е рядко обстоятелство на това място.

Благодарих му за информацията и поисках разрешение да обсъдя думите му с моите хора. После казах на моите другари от Свободните дружини какво бях научил. Те до един се съгласиха да се присъединят към Руфий. Аз също реших така. Не че бях толкова привързан към римляните. Но изглеждаше най-добре да принадлежа към нещо, докато получа някаква представа за условията на това място.