Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 52

— Бебето е ваше! — извика друг.

— Не бързайте! — намеси се една жена. — Обмислете!

Полицаят се доближи, за да се убеди, че никой не докосва Кейти, нито възпрепятства достъпа й до клиниката.

Кейти бе вперила очи право пред себе си.

„Фкусни ийса — помисли си Питър. — Извършваме и поправки.“

— Не го правете, госпожо! — изкрещя още веднъж един от протестиращите.

— Бебето е ваше!

— Не бързайте! Обмислете всичко!

Четири каменни стъпала водеха до дървените врати на клиниката. Кейти се изкачи по тях, следвана от Питър.

— Бебето е…

— Не го правете!

— Не бързай!…

Питър пристъпи напред, за да отвори вратата пред Кейти.

После двамата влязоха в клиниката.

През следващата седмица Питър се подложи на вазектомия. Кейти и той никога не разговаряха за този епизод от миналото си, но понякога, когато дъщерите на сестра й им идваха на гости или когато срещнеха някоя съседка, извела малко дете на разходка, или когато виждаха деца по телевизията, Питър откриваше, че се чувства тъжен, изпълнен с копнеж. Понякога крадешком поглеждаше жена си и виждаше в големите й сини очи същата смесица от чувства и несигурност.

Сега отново трябваше да се изправят пред този морален проблем.

Разбира се, беше невъзможно да поставят сканиращ шлем върху черепа на детски зародиш. Ала за Питър не беше необходимо да наблюдава цялостната електрическа активност на мозъка на нероденото дете — всичко, от което се нуждаеше, беше апаратура, с която можеше да открие високочестотната вълна на душата. Изминаха много дни, изпълнени с напрегната работа, но в крайна сметка той успя да изработи скенер, който можеше да бъде поставен върху корема на бременна жена и да открие вълната на душата, ако такава съществува в зародиша. В апарата бяха намерили приложение технологиите за наблюдение от разстояние, разработени от компанията „Хобсън Мониторинг“, като бе използван дирекционен датчик — чрез него щеше да се избегне възможността вълната на душата на майката да бъде взета погрешно за такава на зародиша.

Вълната на душата беше изключително слаба, а зародишът бе разположен дълбоко в тялото на жената. Затова както в случая на телескоп, при който са нужни продължителни наблюдения за очертаване на цялостния образ, Питър подозираше, че по всяка вероятност датчикът трябва да остане на място върху корема на бременната в продължение на четири часа, за да се направи категоричен извод, че вълната на душата у зародиша наистина присъства.

Питър отиде във финансовия отдел на компанията си. Една от главните финансови експерти Виктория Кейлипидис тъкмо влизаше в деветия месец от бременността си.

— Виктория — обърна се към нея Питър. — Нуждая се от помощта ви.

Тя вдигна поглед, изпълнен с очакване. Питър се усмихна — всичко, което правеше тя напоследък, бе свързано с очакване.

— Имам прототип на нов датчик и бих желал да ми помогнете да изпитаме качествата му — завърши той.

Виктория изглеждаше изненадана.

— Това свързано ли е с бебето ми?

— Да, точно така. Апаратът представлява датчикова мрежа, която трябва да бъде поставена върху вашия корем. Няма да ви боли, нито ще има някакво вредно влияние върху бебето ви. Ще бъде нещо като електрокардиограма — апаратът открива активността в мозъка на зародиша.