Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 51

Но след като похапнаха от салатите и се заеха с лазанята, Кейти без никакво предисловие заяви:

— Бременна съм.

Питър остави вилицата на масата и я погледна.

— Наистина ли?

— Да.

— Това е — знаеше, че би трябвало да каже — „това е прекрасно“, ала се оказа неспособен да изрече втората дума. Вместо нея предпочете — „интересно“.

Тя видимо изстина.

— Интересно ли е?

— Ами, исках да кажа, че е неочаквано, това е всичко. — Последва пауза. — Не беше ли… — Още една пауза. — По дяволите!

— Мисля, че се случи онази неделя във вилата на родителите ми — каза Кейти. — Помниш ли? Беше забравил да…

— Спомням си — отговори Питър с едва доловима остра нотка в гласа.

— Каза ми, че като навършиш тридесет, ще се подложиш на вазектомия — отговори Кейти, като че искаше да се оправдае. — Каза, че ако дотогава все още не искаме да имаме деца, наистина ще го направиш.

— Ами не можех да го направя на връх на рождения си ден, по дяволите! Все още съм на тридесет години. Освен това все още обсъждахме дали да имаме дете.

— Тогава защо си ядосан?

— Не… не съм — Той се усмихна. — Наистина, скъпа, не съм ядосан. Просто се изненадах. — Той замълча. — Значи ако е било онази неделя, колко време е изминало? Шест седмици?

Тя кимна.

— Не ми дойде менструацията, затова си купих един тест.

— Разбирам — каза Питър.

— Ти не искаш детето — изрече тя.

Точно в този миг се обади звънецът на външната врата.

Питър стана да види кой е.

„Или трябва да измислиш някакъв трик, или трябва да почерпиш посетителя — помисли си той. — Или трик, или ще го почерпиш.“

Питър и Кейти изчакаха още три седмици, преценявайки различни варианти, евентуални промени в начина си на живот, на мечтите си. Но накрая взеха решение.

Клиниката за аборти на улица „Колидж“ беше разположена в стара двуетажна къща от кафяв пясъчник. От лявата й страна имаше реклама, изобразяваща мазна лъжица, която би трябвало да привлече клиенти към заведението „На Джони“, което предлагаше специална закуска с „две ийса“ — много били „фкусни“. Отдясно имаше магазин за електродомакински уреди и написана на ръка обява: „Извършваме и поправки“.

Пред клиниката имаше демонстранти с плакати. Върху един беше написано: „Абортът е убийство“. Върху друг — „Грешнице, покай се“, а върху трети — „Бебтата също имат права“. Този плакат очевидно бе направен от човека, написал рекламата за заведението на Джони. Един полицай отегчено се подпираше на кафявата стена на сградата и внимаваше действията на протестиращите да не излязат извън контрол.

Питър и Кейти паркираха срещу клиниката и слязоха от колата. Кейти погледна към клиниката и потрепера, макар че не беше особено студено.

— Не мислех, че ще има толкова много протестиращи — каза тя.

Питър изброи осем — трима мъже и пет жени.

— Винаги ще има такива хоря.

Тя кимна.

Питър застана до нея и я хвана за ръка. Тя стисна пръстите му и успя да се усмихне; усмивката й беше измъчена и храбра. Почакаха за пролука в натовареното движение, после пресякоха.

Щом стигнаха до отсрещния тротоар, протестиращите ги заобиколиха.

— Не влизайте там, госпожо! — изкрещя един.