Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 50

— И така — каза Питър на Саркар на традиционната вечеря през седмицата в ресторанта на Готлиб, — мисля, че съм готов да оповестя изследванията си пред обществеността. О, освен това моите хора от отдел „Маркетинг“ предложиха име за свръхапарата ми — наричат го „Детектор на душата“.

— О, моля те! — възкликна Саркар.

Питър се засмя.

— Виж, аз винаги оставям Джогиндър и хората му да вземат решение по тези въпроси. Както и да е, патентите по детектора на душата са готови, разполагаме с резерв от почти 200 апарата, готови за транспортиране; имам три записа за това как вълната на душата напуска човешките същества. Зная че поне някои животни не притежават душа, и се надявам, че скоро ще имам данни и за шимпанзетата.

Саркар взе парче пушена сьомга, постави го върху половината от коравото ръжено хлебче и каза:

— Все още ти липсва важна информация.

— Така ли?

— Изненадан съм, че сам не си си задал този въпрос, Питър.

— Кой въпрос?

— Обратната страна на първоначалната загадка. Знаеш кога душата напуска тялото. Но кога пристига в него?

Челюстта на Питър увисна.

— Искаш да кажеш… искаш да кажеш в човешкия зародиш?

— Точно така.

— Ужас! — възкликна Питър. — Аз… бих могъл да си навлека много неприятности, задавайки този въпрос.

— Може би — отговори Саркар. — Но щом оповестиш откритията си пред обществото, все някой ще ти го зададе.

— Спорът ще бъде невероятен.

Питър отмести поглед. Без съмнение досега го беше потискал в себе си. Стара рана, оздравяла отдавна-отдавна. Поне си мислеше така.

„По дяволите — помисли си Питър. — По дяволите!“

ГЛАВА 13

Това се беше случило преди тринадесет години, през първата година от брака им. Питър си припомни всичко добре.

31 октомври 1998 година. Дори тогава не се хранеха често у дома. Ала винаги смятаха, че е грубо да излязат в навечерието на Вси светии — някой трябваше да си бъде у дома, за да дава подаръци на децата.

Кейти правеше традиционната за тази вечер лазаня „Алфредо“, а Питър — салата „Цезар“, в която слагаше късчета бекон, притоплени на микровълновата печка; със съвместни усилия приготвиха и торта за десерт. Доставяше им удоволствие да готвят заедно, ограниченото пространство на мъничката кухня, която притежаваха по това време, ги принуждаваше често да се докосват; съприкосновението на телата беше приятно: промъкваха се един край друг, бореха се за достъп до различните шкафове и уреди в кухнята. В крайна сметка върху гърдите на Кейти останаха брашнени отпечатъци от дланите на Питър, докато отпечатъци от ръцете на Кейти се виждаха по задника му.