Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 34

— Но когато се връщаше при вас, вие му отговаряхте.

Тя въздъхна.

— Зная, че беше глупаво от моя страна.

— Не ви осъждам, Кейти. Просто искам да разбера какво се е случило. Защо продължихте да се връщате при Ханс?

— Не зная. Може би…

— Да?

— Може би защото Ханс повече приличаше на човека, какъвто заслужавах.

— Защото се отнасяше с вас ужасно.

— Да, може и така да се каже.

— Защото се отнасяше с вас както вашият баща.

Кейти кимна.

— Трябва да направим нещо за вашата самооценка, Кейти. Трябва да ви накарам да осъзнаете, че заслужавате хората да се отнасят с уважение към вас.

Гласът на Кейти прозвуча колебливо:

— Но аз не мога…

Въздишката на Данита приличаше на шепот.

— Тъкмо в това се състои нашата работа.

Късно същата вечер Питър и Кейти седяха във всекидневната стая — Питър на дивана, а Кейти — на любимото си място в отсрещната страна на стаята.

Питър не знаеше какво ще се случи, какво ще му донесе бъдещето. Все още се опитваше да се справи с положението. Винаги се беше стремил да бъде добър съпруг, да се интересува истински от работата на жена си. Беше преценил, че в това отношение няма причина да се променя и както често правеше в миналото, попита:

— Как беше на работа?

Кейти остави електронната си книга и го погледна. После каза:

— Добре. Тоби донесе пресни ягоди.

Питър кимна.

— Но — продължи тя — аз си тръгнах по-рано.

— О?

— Ами… посетих една съветничка по въпросите на семейството.

Питър беше изненадан.

— Искаш да кажеш някакъв терапевт?

— Да, нещо такова. Работи в Асоциацията за подпомагане на семейството — намерих ги в телефонния указател.

— Съветничка… — измърмори Питър, обмисляйки значението на думата. Очарователно. Той погледна Кейти в очите. — Щях да дойда с теб, ако ме беше помолила.

Усмивката й беше краткотрайна, но изпълнена с топлота.

— Зная, че щеше да го направиш. Но аз… аз исках да изясня някои неща за себе си.

— Как мина?

Тя наведе поглед.

— Мисля, че добре.

— Така ли? — Питър загрижено се наведе напред.

— Разстроих се малко. — Тя отново вдигна очи. Гласът й прозвуча несигурно. — Мислиш ли, че имам ниско самочувствие?

Питър замълча за миг.

— Аз… аз винаги съм мислил, че може би се подценяваш. — Знаеше, че не бива да стига по-далеч.

Кейти кимна.

— Данита — така се казва съветничката — смята, че това е свързано с отношенията между мен и баща ми.

Първата мисъл, която хрумна на Питър, беше да направи злостно подигравателен коментар на фройдизма. Ала после осъзна изцяло значението на онова, което беше казала Кейти, и заяви:

— Тя има право. Не съм го забелязал досега, но, разбира се, тя има право. Баща ти се отнася към теб и сестра ти като към измет. Като че сте квартиранти в къщата му, а не негови деца.

— Знаеш ли, че Мариса също е подложена на терапия?

Питър не знаеше, но кимна утвърдително.

— Да, в това има смисъл. За Бога, та как би могла да изградиш положителна оценка за собствената си личност, като си пораснала в такава среда? Ами майка ти… — Питър видя, че лицето на Кейти стана сурово, и спря. — Съжалявам, колкото и да я харесвам, не бих могъл да кажа, че Бани е… нека се изразя така: тя не е идеалният образец на жената от двадесет и първи век. Никога не е работила извън къщи и струва ми се, че в крайна сметка баща ти не се е отнасял по-добре към нея, отколкото към теб или сестра ти.