Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 35

Кейти не каза нищо.

Сега всичко това беше очевидно.

— По дяволите баща ти — каза Питър, изправи се и закрачи из стаята. Спря и се взря в рисунката на Алекс Колвил. — Дявол да го вземе този човек.

ГЛАВА 8

Питър и Саркар обикновено вечеряха заедно във вторник. Съпругата на Саркар, Рахема, ходеше на курс във вторник, а Питър и Кейти винаги си даваха възможност да следват собствените си интереси. Тази вечер Питър беше по-спокоен — вече беше решил да не обсъжда изневярата на Кейти със Саркар. Поговориха си за семействата, за международната политика, за мачовете на тима „Блу Джейс“ и отвратителните пропуски на „Кленовите листа“. Накрая Питър погледна приятеля си и попита:

— Какво знаеш за преживяванията, които човек изпитва в състояния, близки до смъртта?

Тази вечер Саркар си беше поръчал леща.

— Празни приказки.

— Мислех, че вярваш в тези неща.

Саркар направи огорчена гримаса.

— Това, че съм религиозен, не означава, че съм идиот.

— Извинявай, но наскоро разговарях с жена, която е изпитала подобно преживяване. Тя наистина вярваше, че то се е случило.

— И е имала класическите симптоми? Поглед извън тялото, тунел? Ярка светлина и животът протича пред очите й като на кино? Чувство на мир и покой? Срещи с любими същества?

— Да.

Саркар кимна.

— Само когато се разглеждат като съвкупност, преживяванията в близки до смъртта състояния са необясними. Отделните им компоненти са лесно разбираеми. Например, направи следното: затвори очи и си представи как си вечерял снощи.

Питър затвори очи.

— Добре.

— И какво виждаш?

— Виждам себе си и Кейти в ресторанта „Олив Гардън“ в Кийли.

— Не вечеряте ли вкъщи?

— Ами не особено често — отговори Питър.

— Е, можете да си го позволите — подчерта Саркар. — Две заплати, нямате деца… Както и да е, помисли върху това, което каза току-що: представяш си себе си и Кейти.

— Да.

— Виждаш себе си. Образът, който извикваш в съзнанието си, не се намира на височината на очите ти — на около метър и половина или малко повече от пода, когато си седнал. Виждаш себе си, като че се намираш някъде извън своето тяло.

— Ами да, имаш право.

— По-голямата част от картините, нарисувани от човешката памет, както и предметите, които виждаме насън, се намират „извън нашето тяло“. Умовете ни функционират по този начин, когато си спомняме действително случили се неща и когато фантазираме. В това няма и капка мистика.

Питър отново си бе поръчал „комплект гозби, осигуряващи му разрив на сърцето“ и сега подреждаше парчетата пушено месо върху ръжения хляб.

— Но хората, които твърдят, че са успели да видят неща, които просто е невъзможно да видят — например името на производителя на осветителната система, монтирана над леглата им?

Саркар кимна.

— Да, има такива статии и доклади, но те са спорни — не подлежат на обстойно разследване. В един от случаите става дума за човек, който е работил за компания, произвеждаща апаратура за болнично осветление; и той е разпознал апаратурата на конкурентната фирма. В други случаи се касае за пациенти, които са били амбулаторно болни преди или след преживяването в близко до смъртта състояние — и затова са имали достатъчно време сами да проверят подробностите. Освен това в много случаи разказите или не подлежат на проверка като например; „Видях муха, кацнала на рентгеновия апарат“, или са изцяло неверни, например: „В края на респиратора имаше отвор“, когато всъщност въобще не е имало такъв.