Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 26

Саркар изглеждаше впечатлен.

— Изпробвал ли си вече работата на уреда?

Питър въздъхна.

— Да, върху животни. Няколко големи кучета — все още не съм успял да направя сканиращото оборудване с достатъчно малки размери, за да го приложа на плъхове или зайци.

— И така, този супер-ЕЕГ наистина ли постига онова, което искаш? Наистина ли показва точния, спорен момент, когато наистина настъпва смъртта — окончателното прекъсване на мозъчната електрическа активност?

Питър въздъхна.

— Не зная. Разполагам с гигабайти записи от мозъчните вълни на лабрадори, но не мога да получа разрешение да приспя нито един от тях. — Той сложи още горчица върху пушеното месо. — Единственият начин да изпробвам апарата истински е с умиращо човешко същество.

ГЛАВА 6

Питър почука, после тихо влезе в личната стая на една пациентка в отделението за хронично болни. Крехка жена на около деветдесет години беше седнала на леглото, чиято горна част беше повдигната под ъгъл 45 градуса. Две банки с прозрачна течност бяха поставени на метална стойка край леглото й и се свързваха чрез дълги тръбички с ръката й. Малък телевизор беше монтиран на подвижна поставка от дясната й страна.

— Здравейте, госпожо Фенъл — тихо поздрави той.

— Здравейте, млади човече — отговори жената с тънък, пресипнал глас. — Вие доктор ли сте?

— Не… поне не съм доктор по медицина. Инженер съм.

— Тогава какво търсите тук? Това не е завод.

— Не съм точно такъв инженер. Аз работя в областта на…

— Пошегувах се, синко.

— Съжалявам. Доктор Чон ме уведоми, че сте в добро разположение на духа.

Тя дружелюбно сви рамене, движението на тялото й сякаш изпълни със смисъл цялата стая, банките с прозрачната течност и всичко останало.

— Опитвам се да бъде така.

Питър се огледа. Нямаше цветя. Нито картички с пожелания за скорошно оздравяване. Изглежда, госпожа Фенъл беше съвсем сама на света. Как бе възможно да е толкова бодра при това положение?

— Аз… искам да ви помоля за една услуга — заговори той. — Имам нужда от помощта ви за един експеримент.

Гласът й приличаше на изсъхнали листа, които се отронват от дърветата.

— Какъв експеримент?

— Въобще няма да ви боли. Просто бих желал да сложите на главата си един шлем, който е съоръжен с множество миниатюрни електроди.

Листата в гласа й започнаха да се отронват по начин, наподобяващ смях. Госпожа Фенъл посочи тръбичките от системата, които бяха свързани с ръката й.

— Предполагам, че още две-три тръби няма да ми навредят. Колко време искате да нося този шлем?

— Докато, ами докато…

— Докато умра, това ли искате да кажете?

Питър почувства, че бузите му се изчервиха.

— Да, госпожо.

— Какво е предназначението на тези електроди?

— Моята компания произвежда биомедицинско оборудване за наблюдение на жизнените процеси. Разработихме прототип на нов, свръхчувствителен електроенцефалограф. Знаете ли какво представлява ЕЕГ?

— Монитор, извършващ наблюдение върху мозъчните вълни. — Лицето на госпожа Фенъл изглеждаше неподвижно; доктор Чон беше казал, че е преживяла поредица леки удари. Но очите й се усмихваха. — Човек не стои толкова дълго по болниците, без да научи разни неща, млади човече.