Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 17

Демонстраторът се обърна към публиката.

— Ние покриваме черепа с перфориран слой от полиестер Ди-5. Естествено, не е необходимо да смъкваме скалпа на човека, за да извършим това; просто инжектираме нанотехнологични агенти и те нанасят покритието. Черепът ви вече е защитен с това вещество — вече могат да стрелят в главата ви, кола може да прегази черепните ви кости или да паднете върху челото си от прозореца на последния етаж, но няма да си счупите главата. Полиестерът става толкова твърд, че ударът почти не се предава на вашия мозък.

Мъжът се усмихна лъчезарно на аудиторията си.

— Точно както споменах в началото, дами и господа. Можем да се погрижим за вас по такъв начин, че вие няма да умрете — не и поради застаряване или каквато и да било злополука. Независимо от вашите цели и намерения, ние ви предлагаме тъкмо онова, което обещаваме в рекламата: безсмъртие, за което се кълнем в Бога! А сега — има ли някой, приемащ нашата оферта?

Беше първата неделя от месеца. Според установената отдавна традиция това означаваше вечеря с родителите на Кейти.

Те живееха на авеню „Бейвю“ в Северен Йорк. Къщата на семейство Чърчил, едноетажна постройка в стил шейсетте години на двадесети век с гараж за една кола, някога би била приета за прилична по размери, но днес изглеждаше направо джудже в сравнение с чудовищно големите домове от двете й страни, които я засенчваха през по-голямата част от деня. Над гаража имаше ръждясал баскетболен обръч, върху който не бе прикрепена мрежа.

Кейти натисна с палец ключалката, електронната защита се задейства и вратата се отвори. Тя влезе първа, а Питър я последва. Кейти извика:

— Пристигнахме! — и на стълбищната площадка веднага се появи майка й, излязла да ги посрещне. Бани Чърчил беше на шестдесет и две години, ниска, спретната, със сива коса, която отказваше да боядиса. Питър много я харесваше. Кейти и той се отправиха към всекидневната. Питър идваше тук от години, но още не беше привикнал с вида й. Вътре имаше малка библиотека, в която бяха подредени аудио-компактдискове и няколко лазерни видеодискове с пълната поредица на календарите „Спътник на Плейбой“ от 1998 година.

Бащата на Кейти беше преподавател по физическо възпитание. Учителите по физическо бяха истинско проклятие в живота на младия Питър — именно те за пръв път го бяха накарали да си помисли, че възрастните не са задължително интелигентни същества. Което беше по-лошо, Род Чърчил се отнасяше към членовете на семейството си, като че ли бяха футболният отбор на някоя гимназия. Всичко започваше навреме — дори сега Бани се бе затичала да сервира на масата, преди часовникът да удари шест. Всеки знаеше своето място и, разбира се, всеки спазваше инструкциите на треньора Род.

Род седеше начело на масата, Бани на отсрещния й край, а Кейти и Питър се разположиха един срещу друг от двете страни — понякога, когато Род се увличаше в някоя от отегчителните си истории, докосваха коленете си под масата.

Днес имаше пуйка — гозбите на семейните вечери се въртяха така: пуйка, телешко печено, пиле. Род взе ножа, с който разразяваше пуйката — той винаги сервираше първо на Питър — „гостът трябва да бъде обслужен пръв“, казваше той, подчертавайки, че дори след тринадесет години брак с дъщеря му Питър е все още външен човек.