Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 144

— Хей! — изкрещя Саркар. — Това са фини системи. Внимавайте!

Йоргенсон не му обърна никакво внимание, а седна на стола и измъкна от куфарчето си пластмасова папка. Тя съдържаше богат асортимент дискети, компакт-дискове и електронни карти за проверка на компютърните системи. Избра карта, която пасваше на драйва, пъхна я в компютъра, после натисна няколко клавиша върху своята клавиатура.

Мониторът на компютъра се изчисти, после се изпълни с информация за системата.

— Първокласно оборудване — измърмори Йоргенсон впечатлен. — RAM — 512 гигабайта, пет паралелни копроцесора, автореференциална архитектура… И всичко е последна версия. Прекрасно!

Той приключи проверката със своята програма и започна да преглежда съществуващите в системата директории.

— Какво търсите? — попита Саркар.

— Нещо, което би представлявало интерес — отговори Сандра, влизайки в лабораторията. — Всичко. — След това се обърна към Йоргенсон: — Имате ли проблеми?

— Засега не. Той вече се беше включил, така че не се наложи да отваряме файла с паролите.

Саркар полека се отдалечаваше от групата към един компютър в другия край на помещението — от масичката пред него стърчеше микрофон.

— Искам връзка — тихо каза Саркар, после, без да чака отговор от компютъра, добави: — Име за свръзка — Саркар.

— Здравей, Саркар — отговори компютърът. — Да прекъсна ли връзките ви с мрежата?

Сандра Файлоу се приближи зад него; заобленият край на зашеметяващата й палка докосна кръста му.

— Спрете — каза тя, после протегна ръка и изключи превключвателя, означен „Входни команди: глас“.

На вратата се показа Ковалски, офицерът за свръзка от участък „Йорк“.

— Горе имат едно кресло от бръснарски салон — каза той високо, после впери поглед в Саркар. — Да не би да подстригвате тук клиентите си?

Саркар поклати глава.

— Всъщност това е зъболекарски стол.

Йоргенсон се обади, без да повдига глава:

— Без съмнение, помещение за наблюдение — заяви той, после каза на Саркар. — С удоволствие прочетох статията ви в журнала „Изследвания в областта на изкуствения интелект“ от миналия брой. Ще прегледам помещението за наблюдения след малко. — После продължи да печата команди върху сребристочерната си клавиатура.

— Ако просто ми кажете какво точно търсите… — гневно почна Саркар.

— По дяволите! — изруга Йоргенсон. — Тук има няколко кодирани банки с файлове.

Сандра погледна Саркар.

— Какъв е декодиращият ключ?

Саркар, усетил, че най-сетне контролира в известна степен положението, каза:

— Не съм длъжен да ви го покажа.

Йоргенсон стана от стола и сви рамене.

— Валентина е работила за КГБ, когато преди години имаше такова нещо. На света няма много неща, които не би могла да разшифрова.

Валентина пъхна няколко карти в компютъра и започна да печата с дива скорост, макар и с два пръста. След няколко минути впери поглед в Саркар и върху лицето й се изписа разочарование. Саркар се оживи — може би тя не беше така добра, както бе казал Йоргенсон — но после сърцето му се сви. Разочарованието й беше просто на човек, който се е надявал да се изправи срещу сериозно предизвикателство, но не е станало така.