Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 142

Сандра се обади до информационната агенция „Инфо Глоуб“ и получи десетина екрана, пълни с данни за тази компания: „Огледален образ“ Лимитид, основана през 2001 година от вундеркинда Саркар Мухамед. Фирма, специализирана в производството на експертни системи и системи, където намира приложение изкуствено създаден интелект. Има сключени крупни договори с правителството на Онтарио и с няколко от корпорациите на обединение „Файненшъл Поуст 100“.

Сандра си припомни теста, който бе преминал Питър Хобсън с детектора на лъжата. „Не познавам никакъв човек, който може да ги е убил“ — беше казал той и апаратът беше отчел възбуда в основните показатели на жизнените му процеси, когато Питър беше произнесъл думата „човек“.

А сега той прекарваше голяма част от времето си в лаборатория, работеща по проблемите на изкуствения интелект.

Това беше прекалено разтърсващо, прекалено налудничаво.

И все пак Питър Хобсън не беше извършил убийствата. Детекторът на лъжата беше показал това.

Онова, за което предупреждаваха съдебните списания, може би вече се случваше в действителност.

Може би сега най-сетне то наистина бе факт.

Тук.

Сандра се облегна назад, опитвайки се да асимилира всичко.

Сигурно нямаше да е достатъчно да изисква разрешително за извършване на арест.

Не разрешително за извършване на арест. Не. Може би разрешително за извършване на обиск…

Тя съхрани в паметта на компютъра файловете на разследването си, изключи се от системата и се отправи към вратата.

Бяха необходими пет превозни средства, за да пристигнат всички на мястото на акцията: две патрулни коли с по двама униформени полицейски служители във всяка; полицейски микробус от участъка „Йорк“ с офицера за свръзка от тамошното полицейско подразделение — обискът щеше да се извърши на територията на участъка „Йорк“; колата на Сандра Файлоу, която нямаше никакви отличителни полицейски белези и с която щяха да пристигнат Сандра и Йоргенсон — началникът на отдел „Компютърни престъпления“; и синият фургон с електронна апаратура, с който идваха петима опитни експерти.

Конвоят спря на улица „Кони Кресънт“ №88 в 10:17 предобед. Сандра и четиримата униформени полицейски служители влязоха директно вътре; Йоргенсон отиде до фургона, за да обсъди положението с подчинените си.

Секретарят на компания „Огледален образ“ — азиатец на средна възраст — вдигна изумено глава, когато влязоха Сандра и четиримата униформени полицаи.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Напуснете мястото си пред компютъра, моля — каза Сандра. — Разполагаме с документ, който ни разрешава да извършим обиск в тази сграда. — И тя представи разрешителното.