Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 133

— Каква връзка има това с нашия случай?

— Само слушай — това е един от тестовите сценарии на Колбърг. Да предположим, че съпругът е успял да събере само десет хиляди долара, но аптекарят е отказал да му даде лекарството, макар че съпругът е обещал да изплати останалата част от цената по-късно. Мъжът открадна лекарството, за да спаси живота на жена си. Каква е постъпката на съпруга от гледна точка на морала: правилна или погрешна?

Питър се намръщи.

— Правилна е, разбира се.

— Но защо? Именно това е ключът.

— Не… не зная. Просто е така.

Саркар кимна.

— Подозирам, че всеки двойник ще посочи в отговор различна причина. Колбърг е определил шест нива на разсъждение, при които определящ фактор е нравствеността. На най-ниско човек смята, че постъпва морално, когато избягва наказанията. Най-високо ниво, което според Колбърг са достигнали гиганти на нравствеността като Ганди и Мартин Лутър Кинг, е онова, при което моралното поведение се основава на абстрактни етически принципи. На този етап външните закони, насочени срещу кражбата, са ненужни; твоят собствен вътрешен морален кодекс ти диктува, че трябва да цениш живота на ближния повече, отколкото всякакви репресии, които самият ти може да понесеш заради извършеното престъпление.

— Ами аз вярвам тъкмо в това.

— Махатма Хобсън — отбеляза Саркар. — Бихме могли да предположим, че двойникът Контрол, ще споделя същата гледна точка. Но Колбърг открил, че престъпниците са на по-ниско ниво по отношение на нравствените разсъждения, отколкото непрестъпниците на същата възраст, които имали еднакъв коефициент на интелигентност. Бихме могли да фиксираме Амбротос на най-ниското първо ниво — нивото на избягване на наказанията.

— Защо?

— Безсмъртното същество ще живее вечно, ала може да изтърпява завинаги присъдата „доживотен затвор“. Мисълта за подобна присъда би била ужасяваща за него.

— Но колко често произнасят присъдата доживотен затвор? Знаеш старата пословица: „Не прави престъплението, когато не можеш да останеш в затвора толкова години, на колкото ще те осъдят“. Е, Амбротос може съвсем лесно да си помисли, че е възможно да направи всякакво престъпление, защото в крайна сметка може да остане в затвора толкова време, на колкото го осъдят.

— Логичен довод — каза Саркар. — Но аз все още мисля, че виновният е той. Хората казват: „Времето лекува всички рани“, но може би ако знаеш, че ще живееш вечно, би пожелал да се справиш с всяко нещо, което ще измъчва ума ти векове наред.

Питър поклати глава.

— Не смятам така. Виж, щом убийството е ужасяващо престъпление за мен, то би било немислимо за безсмъртния ми двойник, който знае, че животът може да продължава вечно. Защото убийството е най-отвратителното зверство, нали?

Саркар въздъхна.

— Може би. Предполагам, че може да се разсъждава и по двата начина. Но какво ще кажеш за Дух? И неговите нравствени разсъждения могат да бъдат фиксирани на ниско ниво. Макар че Дух е мъртъв, ние не сме създали за него имитация нито на рая, нито на ада. Затова вероятно той смята, че се намира в чистилището. Може би вярва, че ако се държи добре, ще бъде допуснат в рая… Второто ниво според Колбърг определя нравствената постъпка като акт, чрез който човек придобива награди.