Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 135

ГЛАВА 38

Кейти лежеше по гръб на леглото и се взираше в тавана. Мониторът „Хобсън“ показа на Питър, че е будна, затова той въобще не се опита да пази тишина.

— Питър? — обади се Кейти.

— Да?

— Какво стана?

— Трябваше да се видя със Саркар.

Кейти контролираше превъзходно гласа си:

— Знаеш ли кой уби баща ми? Кой уби Ханс?

Питър понечи да каже нещо, но замълча.

— Доверието — продължи тя, обръщайки се леко към него — трябва да бъде двупосочна улица. — Кейти почака малко. — Знаеш ли кой ги уби?

— Не — отговори Питър и събу чорапите си. След миг добави: — Не зная със сигурност.

— Но имаш определени съмнения, нали?

Питър не се довери на гласа си, затова само кимна в тъмнината.

— Кой го направи?

— Това е само предположение — отговори той. — Освен това дори не сме сигурни дали случаят с баща ти е бил убийство.

Гласът й изрече твърдо:

— Кой?

Питър въздъхна.

— Ще трябва да ти обясня много неща. — Вече си беше свалил ризата. — Саркар и аз правехме… изследвания в областта на изкуствения интелект.

Лицето й, сиво-синьо в тъмната стая, беше безизразно.

— Саркар създаде три електронни копия на моя ум в компютъра.

— Искаш да кажеш — нещо от сорта на експертни системи?

В гласа на Кейти се бяха промъкнали нотки на лека изненада.

— Повече от това. Много повече. Той откопира всеки неврон, всяка нервна клетка. Възнамерявахме да постигнем три пълни двойника на моята личност.

— Не знаех, че подобно нещо е възможно.

— Все още работим на експериментално ниво, но да, възможно е. Саркар изобрети техниката, която дава възможност да се постигне това.

— Боже мой! И смяташ, че един от тях — един от двойниците, е извършил убийствата?

Гласът на Питър беше слаб.

— Може би.

Очите на Кейти се разшириха от ужас.

— Но… но защо копията на твоя ум биха извършили нещо, което ти самият не би сторил?

Питър най-сетне облече пижамата си.

— Защото двама от двойниците не са изцяло мои копия. Части от онова, което представлявам аз, при тях са премахнати. Възможно е, без да искаме, да сме заличили частта, отговорна за човешкия морал. — Той седна на края на леглото. — Казвам ти, не бих убил никого за нищо на света. Дори и Ханс. Но част от мен силно искаше смъртта му.

В гласа на Кейти имаше горчивина:

— Ами баща ми? Нима част от теб искаше и неговата смърт?

Питър сви рамене.

— Е?

— Аз… аз всъщност никога не съм харесвал баща ти. Но доскоро нямах никаква причина да го мразя. Но… но после ти ми разказа за разговорите с твоята съветничка. Той те е наранил, когато си била млада. Разклатил е увереността, която си изпитвала в собствената си личност.