Читать «Мошеници в дома» онлайн - страница 7

Мушна кинжала обратно в ножницата, хвана здваво извиващата се пленница под мишница и се запъти към прозореца. Както при болшинството къщи от този тип и тук имаше перваз, който обикаляше около всеки етаж, представлявайки продължение на перваза на самия прозорец. Конан отвори прозореца с ритник и стъпи на тесния перваз. Ако имаше наблизо будни хора, те можеха да видят странната гледка на един внимателно пристъпващ по перваза мъж, който носеше под мишница ритащо, полуголо момиче. Те едва ли щяха да бъдат по-озадачени от самото момиче.

Стигайки до мястото, което бе търсил, Конан спря, придържайки се за стената със свободната си ръка. Вътре в къщата се надигна шум, което показваше, че тялото най-сетне е открито. Пленницата му хленчеше и се извиваше, подновявайки молбите си. Конан погледна към мръсотията по уличките под него, вслуша се в хаоса вътре и в молбите на момичето и след това я пусна с максимална точност в една отходна яма. Той се наслади за един кратък момент на пличкането и ритането, което се разнасяше отдолу и в концентрираната злоба на непристойностите й долу и дори си позволи да се изсмее с нисък, гърлен смях.

След това вдигна глава, вслуша се в нарастващия шум вътре в къщата и реши, че е време да убие Набодиний.

3 Отекващ звън на метал бе причината Мурило да дойде на себе си. Той изпъшка и замаян се надигна в седнало положение.

Около него бе тихо и тъмно и за миг той изпита ужас от мисълта, че е ослепял. След тива си спомни случилото се преди и по кожата му полазиха мравки. Опипвайки около себе си, той установи, че лежи на под от прецизно наместени една до друга каменни плочи. Ръцете му откриха стена от същия материал. Изглеждаше сигурно, че е в някаква килия, но къде и откога, не можеше дори да предположи. Той се надигна и се подпря на стената в безплоден опит да се ориентира. Смътно си спомни отекващия звън и се зачуди дали не е бил от затръшването на вратата на килията или просто означава влизането на палача.

При тази мисъл той потръпна и опипом започна да се придвижва покрай стената. Очакваше, че всеки момент ще докосне отстрещната стена, но след малко стигна до извода, че върви по коридор. Продължаваше да се придържа до стената, опасявайки се от шахти или други капани и изведнъж осъзна, че в черната тъмнина до него има някой. Не можеше да види каквото и да е било, но или ушите му доловиха шум на прокрадващо се тяло, или някакво подсъзнателно чувство го предупреди. Той рязко спря като единственият признак на живота в него бе настръхналата му коса и почувствува присъствието на някакво живо същество приклекнало в тъмнината пред него.

Помисли си, че сърцето му ще спря и чу един глас да просъсква с варварски акцент: — Мурило! Ти ли си това?

— Конан! — Омекнал от превъзбудата, младият благородник протегна слепешката ръце в тъмното и пръстите му опряха в огромни, голи рамене.

— Добре, че те различих — изсумтя варваринът. — Щях да те заколя като тлъсто прасе.

— Къде се намираме, в името на Митра?

— В шахтите под дома на Червения жрец, но защо…