Читать «Мошеници в дома» онлайн - страница 5

Лицето на Мурило пребледня. Мечът му се изплъзна от пръстите и със звън падна на полирания под. Вик на ужас се откъсна от посинелите му устни и бе последван от тупването на падналото тяло. И отново тишината се спусна над дома на Червения жрец.

2 Малко след като Мурило напусна килията, в която бе затворен Конан-цимериеца, Атикус донесе на затворника поднос с храна, към която, между другите неща, бе добавил говежди бут и халба с пиво. Конан се нахвърли жадно върху храната, а Атикус направи една последна обиколка на килиите, за да се убеди, че всичко е в ред и че никой няма да бъде свидетел на „бягството“. И точно докато бе зает с това, въоръжен отряд влезе в затвора и го постави под арест. Мурило бе сбъркал, приемайки, че този арест означава и разкриване на плановете за планираното бягство на Конан. Поводът бе съвсем друг — Атикус бе проявил небрежност при връзките си с подземния свят и бе платил за един от миналите си грехове.

Мястото му бе заето от друг надзирател — флегматично създание, на което можеше да се разчита, защото той не би забравил задълженията си за никакъв подкуп. Той бе лишен от въображение и бе просто екзалтиран от новия си пост.

След отвеждането на Атикус под стража, за да бъде официално предаден на съда, новият надзирател направи рутинната си обиколка на килиите. Минавайки през тази на Конан, чувството му на собственост бе разтърсено от гледката на затворника, който бе освободен от веригите си и който гризеше последните останки по един огромен кокал. Надзирателят бе така разстроен, че направи грешката да влезе в килията сам, вместо да повика и пазачите от другите части на затвора. Това бе първата му грешка при изпълняване на служебните задължения и последната. Конан го удари по главата с говеждия кокал и без да бърза напусна. Както му бе казал Мурило, нощем имаше само един пазач на пост. Цимериецът се озова зад стените на затвора, възползувайки се от ключовете, които бе взел, толкова свободен, колкото би бил, ако планът на Мурило бе успял.

Скрит в сянката на стената на затвора, Конан поспря за да обмисли плана на бъдещите си действия. Той осъзна, че след като се бе измъкнал от затвора сам, вече не дължи нищо на Мурило; все пак, обаче, именно Мурило бе свалил оковите му и бе разпоредил да му бъде занесена храна, а без тези две неща бягството му щеше да бъде невъзможно. Конан реши, че е в дълг пред Мурило и, тъй като бе човек, който в крайна сметка плащаше дълговете си, реши да изпълни обещанието, дадено пред младия аристократ. Но най-напред трябваше да се погрижи за себе си.

Той захвърли изпокъсаната си туника и тръгна в нощта гол, ако не се считаше набедрената му препаска. Вървейки, той опипа острието на кинжала, който бе взел — оръжие, с което можеше да се убива, двуостър, широк, дълъг около половин метър. Той се промъкваше през тесни улички и потънали в тъмнина площади, докато накрая се озова там, където му бе целта — Лабиринта. Той можеше да се оправя в плетеницата му със сигурност. Лабиринтът действително представляваше лабиринт от тъмни улици, затворени дворове, тайни проходи, загадъчни звуци и зловонни миризми. Улиците не бяха павирани; кал и мръсотия се смесваха в една отвратителна каша. Канализацията бе нещо непознато: покрай стените бе натрупан изхвърляния боклук, от който се бяха образували вонящи купове и гадни локви. Ако не внимаваше, пешеходецът можеше да загуби равновесие и да затъне до кръста в локва, от която на човек се повдигаше. Не би било нещо необикновено и да се спъне в труп с прерязано гърло или с разбита глава, заровена в калта. Почтените хора заобикаляха Лабиринта, и не без основание.