Читать «Мошеници в дома» онлайн - страница 9

Мурило изруга и почувствува как ледена ръка го погалва по гръбнака. Той трябваше да се досети, че Набонидий няма да остави нито един вход към дома си неохраняван. Ако Конан не притежаваше своята светкавичност като на стоманена прижина, тази решетка щеше вече да го е смазала. Без съмнение, придвижването му през коридора бе задействувало някакъв механизим, който е освободил падането на решетката. Както и да беше, сега те бяха хванати живи в капана.

— Остава ни само едно нещо — каза Мурило, обилно потейки се. — Трябва да потърсим някакъв друг изход, който без съмнение е защитен с друг капан, но нямаме друг шанс.

Варваринът изръмжа нещо в съгласие и двамата слепешката тръгнаха напосоки надолу коридора. Изведнъж Мурило се сети за нещо.

— Как ме позна в тази тъмница? — осведоми се той.

— Подуших парфюмираната ти коса, когато влезе при мен в килията — отговори Конан. — Преди малко, докато дебнех в мрака и се готвеш да те разпоря, отново долових миризмата.

Мурило поднесе кичур от кестенявата си коса към носа си; но дори толкова отблизо аромата бе едва доловим от цивилизованите му сетива и едва сега той започна да осъзнава колко чувствителни са органите на варварина.

Инстинктивно ръката му се протегна към ножницата, докато те се придвижваха по коридора и той изрига, установявайки, че е празна. В този момент пред тях започна да се различава някакво слабо сияние и след малко те стигнаха до един остър завой на коридора, зад който проникваше сива светлина. Двамата заедно надникнаха зад ръба на стената и Мурило, опрян на спътника си, почувствува огромното му тяло да се стяга. Младият благородник също го бе видял… тялото на някакъв мъж, полугол, лежащо отпуснато в коридора зад завоя, неясно осветявано от сиянието, което се излъчваше от един широк, сребърен диск на далечната стена. Имаше нещо странно познато в легналата по лице фигура, което събуди някакви необясними и чудовищни предположения в главата на Мурило. Приканвайки с жест Конан да го последва, той предпазливо се придвижи напред и се надведе над тялото. Преборвайки се с отвращението си, той хвана тялото и го обърна по гръб. Вик на недоумение се изтръгна от гърдите му, а цимериецът изръмжа гръмогласно.

— Набонидий! Червеният жрец! — възкликна Мурило, в главата на който се вихрушката на объркани мисли и изумление. — Но тогава, кой… какво… ?

Жрецът изпъшка и се раздвижи. С котешка бързина Конан се надвеси над него и кинжал, вдигнат над сърцето му. Мурило го хвана за китката.

— Почакай! Не го убивай още…

— Защо не? — осведоми се Конан. — Захвърлил е другия си образ и спи. Нима ще го събудиш за да ни разкъса?

— Не, почакай! — настоя Мурило, опитвайки се да събере мислите си. — Виж! Той не спи… виждаш ли тази голяма синя подутина на обръснатото му слепоочие? Бил е ударен. Може да лежи тук от часове.