Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 3

Естествено, всичките тия неща го потискаха. Щеше му се да измисли, да използва други прийоми и методи за борба срещу тях, но те никога не го оставяха на спокойствие, не му позволяваха да си отдъхне и поразмисли… Докато работеше, обикновено слушаше плочи на грамофона: Третата, Седмата и Деветата симфонии на Бетовен. Поне това му доставяше истинско удоволствие. Беше щастлив, че навремето майка му бе възпитала у него любов към музиката. Сега, когато бе на трийсет и шест и сам, музиката му помагаше да превъзмогне ужасната празнота на часовете и дните.

След четири вече не можеше да устои на желанието да поглежда от време на време към стенния часовник. Работеше мълчаливо, стиснал устни и неизменната цигара, виснала в единия ъгъл. Четири и четвърт. Четири и половина. Пет без четвърт…

Светлината на късния мрачен следобед бързо помръкваше.

Още един час и те щяха да се появят, отново и отново. Щяха да изникнат като че от небитието пред къщата… Отвратителни копелета…

Веднага щом нощното тъмнило на талази се спуснеше…

Беше застанал пред отворения огромен хладилник, чудейки се какво да си приготви за вечеря. Уморените му очи лениво се местеха от късовете нарязано месо към замразените зеленчуци, от самуните хляб към пастетите и кремовете. Реши най-сетне да си направи агнешки котлети с боб, измъкна кутийка портокалов шербет, бутна вратата на хладилника с лакет. После отиде до струпаните чак до тавана камари с консерви, взе още една кутия с доматен сок и напусна кухнята, която преди време бе владение на Кати, а за него само място, където да си напълни стомаха.

Остави чинията на масата в кухнята, за сетен път погледна стенния часовник. Шест без двадесет. Мигът наближаваше…

Наля малко вода в една тенджера, постави я на котлона. Докато приготвяше агнешките котлети, водата кипна. Изсипа вътре замразения боб от консервата, а после внезапно го осени мисълта, че повредата в генераторния агрегат може би е била причинена от електрическата печка.

Отряза две дебели филии, наля си чаша доматен сок. Седна край масата, отново стрелна с поглед стенния часовник. Копелетата скоро щяха да се появят.

Когато изпи доматения сок, отиде до входната врата. Открехна я внимателно, направи няколко крачки навън. Високо над него небето тъмнееше, дневната светлина изтляваше. Първите сенки на нощта злокобно го заобгръщаха. С настъпването на вечерта бе станало по-хладно. Невил обходи с поглед Симарън стрийт. Студен полъх разроши косите му. Най-отвратителното в цялата работа бе, че в подобно схлупено, кучешко време не можеше да се разбере кога те щяха да се появят…

В края на краищата, тяхното присъствие бе за предпочитане пред ужасните пясъчни бури!