Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 27
Ричард Матисън
Паркира колата, влезе в първата изпречила му се къща — порутена, килнала се настрани. Миризмата на смърт тук бе влажна, почти осезаема. Отправи се право към спалнята. Млада жена се бе изпънала неподвижна в леглото, по белите й, обезцветени устни бе засъхнала съсирена кръв. Невил се надвеси над нея, прихвана я през кръста, обърна тялото, измъкна ризата и забоде спринцовката в задните й части. После пак я извъртя по гръб, седна на ръба на леглото и зачака.
Наблюдава я така половин час. Нищо не се случи.
„Няма никакъв смисъл! — каза си. — Когато провесвам гирляндите чесън по прозорците на къщата, вампирите се държат на разстояние. Уж в основата на всичко е това етерично масло, съдържащо се в чесновите сулфиди, което й инжектирах, а ето че нищо не се получава… Няма никакъв ефект!“
Най-накрая, обладан от демоничен бяс, той блъсна спринцовката в земята и се прибра вкъщи.
Преди първите вечерни сенки да го заобгръщат, той струпа на моравата купчина дърва, върху които провеси няколко сплита кромид. Прекара една спокойна нощ. Единствено перспективата за многото работа, която имаше да свърши на другия ден, го възпря да не заседне над бутилката и да се напие.
Когато на другата сутрин излезе, замислено се вгледа в разхвърляните по поляната цепеници.
Кръстовете… Разпятията…
Той държеше един кръст в дланта си. Позлатен, проблясващ на утринното слънце. Това също беше оръжие срещу вампирите.
Съществуваше един-единствен начин да се увери в това…
Измъкна жената от леглото, без да се пита каква беше причината, че винаги жени ставаха обект на неговите експерименти… А може би бе случайно стечение на обстоятелствата? Впрочем, тази се бе озовала на пътя му и той просто я бе взел със себе си. Толкоз, точка по въпроса, нямаше нищо странно. Да, но мъжът в дневната?
„Невил, ти сигурен ли си, че намеренията ти наистина са толкова безкористни? Би ли могъл да се закълнеш в това?“
Той сви рамене. Нима действително ставаше въпрос за морал и съвест? Всичко това отдавна бе рухнало със самото общество.
„А то е добро извинение за теб, нали, Невил?“
Ох, да върви всичко по дяволите!
В края на краищата той не можеше да остане цял следобед край нея в очакване тя „да се събуди“! Завърза я за фотьойла, излезе от къщата и отиде „да забърше“ още нещо наоколо.
Жената беше облечена в разкъсана рокля, която не скриваше кой знае колко от тялото й. „Човек не мисли за онова, което не вижда!“ — рече си за утеха.
Не беше вярно, но предпочете да му повярва.
Най-сетне с Божията воля нощта спусна своите воали. Невил се върна в къщата и залости старателно входната врата. Наля си чаша уиски, седна на дивана край жената и зачака. Разпятието висеше от тавана точно пред него.
В шест и половина тя отвори очи. Пробуди се неочаквано, като спящ, който се събужда, защото е ударил неговият час и защото го чака сериозна и твърде неотложна работа, която трябва да свърши.
