Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 24

— Питам се, как тази прах прониква чак в хладилника — измърмори недоволно. — Искаш ли малко портокалов сок?

— Не, благодаря, Боб.

— Ще те поосвежи мъничко, ще ти се отрази добре…

— Не, благодаря, скъпи… — тя се опита да се усмихне.

— Не чувстваш ли някакви болки, мигрена… Нищо?

Тя поклати бавно глава.

— Наистина искам да разбера какво ми е — каза по-сетне.

— Трябваше да се обадиш на доктор Буш.

— Да, ще му се обадя.

Тя опита да се изправи. Той я улови за ръцете.

— Не се движи, скъпа. Стой спокойно на място, не се притеснявай.

— Но няма никаква причина да съм в подобно състояние…

Той я познаваше много добре и знаеше, че болестта й тежи, гнети я. Защото за себе си тя я приемаше като лична обида…

— Ела — каза й. — Ще те сложа пак да си легнеш…

— Не. Остави ме тук. Ще си легна, след като Кати отиде на училище.

— Добре. Искаш ли нещо? Малко кафе? Ако въобще не се храниш и не поемаш никакви течности, наистина ще се разболееш…

— Не, нямам желание.

След като изпи портокаловия сок, той си приготви две бъркани яйца, наряза хляба на масата.

— Да ти направя препечени филийки? — запита го Вирджиния. — Само ще те помоля да хвърляш по едно око на яйцата… Ах, още ли има?

— Какво?

— Пак някаква мушица — отвърна тя, като вяло замахна с ръка.

Той успя да хване мушицата и я размаза.

— Мушици, мухи, комари, бълхи… — въздъхна Вирджиния.

— Навлизаме в ерата на насекомите…

— Опасно е. Те са преносители на болести… Трябва да поставим противопаразитна мрежа над леглото на Кати…

— Знам — съгласи се Невил. — Мислил съм вече по въпроса.

— Имам чувството, че вече и инсектицидите не дават никакъв ефект…

— Този, който купих, уж беше най-добрият.

Той сипа яйцата в една чиния, седна отново и се зае с храненето.

— Надявам се все пак, че не служим за подхранване на някаква си там нова раса от супердървеници или тем подобни — изпробва чувството си за хумор. — Спомняш ли си за нашествието на гигантските скакалци в Колорадо преди време? Дали пък насекомите не са в период… как да кажа, в период на мутация?

— Това пък какво е?

— Това означава, че в момента те търпят, как да ти обясня… резки промени. Отведнъж прескачат десетки етапи в своята еволюция или пък се развиват, подвластни на непознат процес, който не би могъл да се прояви, ако не бяха…

Настана мълчание.

— Бомбардировките ли? — оживи се тя.

— Може би.

— Те предизвикаха пясъчните бури… И най-вероятно са виновни не само за това…

На устните й се изписа тъжна усмивка.

— Говори се, че сме спечелили войната…

— Никой не я е спечелил.

— Напротив — комарите…

— Тук, струва ми се, си напълно права — заключи Невил.

Така останаха седнали, без да казват нищо, всеки потънал в мислите си. Единственият шум, който се долавяше в кухнята, бе потракването на вилицата на Невил.

— Ходи ли при Кати тази нощ? — запита го Вирджиния.

— Току-що надникнах в стаята й. Още спи. Смятам, че е добре.

Тя замислено се взря в лицето му.

— Боб, питам се… Няма ли да е по-добре да я изпратим за малко при майка ти, на изток… Докато не се оправя. Може да е заразно…