Читать «Мост през вечността» онлайн - страница 14
Ричард Дэвис Бах
— Да, госпожо.
— Сметката ви възлиза на един милион триста деветдесет и седем хиляди триста петдесет и пет долара и шейсет и осем цента.
Последва дълго мълчание.
— Напълно ли сте сигурна в това? — попитах аз.
— Да, господине.
Още известно мълчание.
— Това ли е всичко, господине? Мълчание.
— Хм? О, да. Благодаря…
Във филмите, когато се затвори телефонната слушалка, по линията продължава да се чува продължителен сигнал. Но в живота, когато човек затвори телефона, той просто заглъхва в ръката му. Става ужасно тихо. Аз дълго стоях със заглъхналата телефонна слушалка в ръка.
След малко окачих телефонната слушалка, взех си спалния чувал и тръгнах да се разхождам.
Случвало ли ви се е да гледате някой поразителен филм, с прекрасна драматургия, актьори и операторска работа, след който си излизате от киносалона щастлив, че сте човек, и си казвате: Искрено се надявам всички да получат много пари за този филм. Надявам се актьорите, режисьорът да спечелят милион долара за това, което са направили и което гледах тази вечер. После се връщате отново да видите филма и се чувствате щастлив, че сте частица от тази система, която награждава хората с всеки билет… Актьорите, които виждам на екрана, ще получат двайсет цента от същия този долар, който плащам сега; ще могат да си купят сладолед от всеки вид, който пожелаят, само от моята част на билета!
Върховни моменти в изкуството, в книгите, филмите и балета — те са така великолепни, защото ни дават възможност да се огледаме в огледалото на съвършенството. Купуването на книги, купуването на билети — това са начини да ръкопляскаме, да благодарим за великолепната работа. Изпитваме огромно задоволство, когато един филм или книга, която обичаме, влезе в листите на бестселърите.
Но аз да получа милион долара? Изведнъж разбрах какво е сам да получиш подаръка, който множество автори ми бяха подарявали на мен, който четях книгите им още от деня, когато за първи път прочетох на срички: „Бамби. От Феликс Солтън“.
Почувствах се също като сърфист преди старта. Внезапно някаква чудовищна енергия се надига, сграбчва го, без да пита готов ли е, и навсякъде политат пръски, от носа на борда и от кърмата. Той е въвлечен в тази могъща енергия и устните му се отварят в усмивка срещу вятъра.
Наистина е вълнуващо, когато разбереш, че много хора четат твоята книга. Човек може и да забрави, понесъл се със скорост миля за минута срещу някоя гигантска вълна, че ако не е ужасно умел, следващата изненада може да се нарече потъване.
Пресякох улицата, попитах в един магазин как да стигна, където желаех, и поех по улица „Лейк Робърт“ под клони, обрасли с испански мъх, докато стигнах библиотеката „Гладис Хътчинсън“.
Всичко, което ни е нужно да знаем, можем да го научим от някоя книга. Когато я прочетем внимателно и усвоим написаното в нея, само малко Практика ни е нужна, за да мятаме умело ножове, да правим пълен ремонт на двигатели, да говорим есперанто като роден език.
Да вземем книгите на Невил Шут. В тях може да се открие всичко, което един уважаващ себе си човек е нужно да знае:
