Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 109

— Практикувал съм много — казах аз, като се опитвах да скрия зад скромността си това, че просто бях имал късмет.

— Името тайна ли е? — попита той, знаейки много добре, че не зная за какво име пита. Просто искаше да ме накара да му задам този въпрос.

— Кое име?

— Името на твоята религия.

— Тя няма име, Дики, и никога няма да има. А и не става дума за религия. Във всеки случай не и за организирана религия. Организираната религия, това е Бог в паяжинна мрежа, с Великия Паяк, поставен сред хиляди доктрини, ритуали и задължителни вярвания. Хората умират, омотани в такава паяжина. Никакви организации, ако обичаш!

Той ми се усмихна.

— Значи ти имаш една безименна, неорганизирана религия, така ли? Имаш си нещо, в което вярваш. Имаш… какво?

— Имам начин да откривам своята собствена истина, но още не съм я открил изцяло. Това е… това е експериментална лична философия и тя никога няма да има име. И ти знаеш защо.

Аз много добре знаех, че той не знае защо, но заслужаваше тази любезност от моя страна, да му дам правото сам да се досети.

— Защото названието означава един вид етикет — каза той, — а щом се появи етикетът, идеите изчезват и ние започваме да се покланяме на етикета и да заклеймяваме етикета и вместо да живеят с набор от идеи, хората започват да умират заради етикетите. Последното нещо, от което се нуждае светът, това е една нова религия.

Погледнах го.

— Съвсем вярно.

— Има ли някакъв символ твоята неназована експериментална индивидуална лична философия?

— Разбира се, че не. Символите са не по-малко лоши…

— Разбирам — каза той. — Но не мислиш ли, че ще бъде добре просто ей така, за удоволствие, да имаш един символ, който да олицетворява твоя начин на мислене, да ти напомня, че той няма име и никога няма да има? Това може би ще бъде и по-сигурно. Нещо, което не може да бъде изразено с думи, не би могло да се превърне в етикет.

— Умна идея — казах аз. — Важното обаче е как аз използвам онова, което зная, всяка минута в ежедневието си. По какъв начин го използвам в играта.

Той не се отказваше от въпроса.

— Ако имаше някакъв символ в съзнанието ти, какъв щеше да бъде той? Вероятно не звезда или полумесец, или пък кръст?

Засмях се.

— Не, Дики, няма да бъде кръст. Кръст, но без напречната кръстачка, не обичам кръстачки.

— Кръст без напречната кръстачка, това е числото едно.

— Позна — казах аз. — Едно в двоичната аритметика означава Не-Нищо, Е, вместо Не е. Едно е числото на Живота, независимо от сънищата. — Кръст без напречната кръстачка — това е главно I.

— Напомнянето на тази безименна пътека изразява моя индивидуален начин на мислене. То нищо не говори на никого, освен ако той ме попита и аз имам желание тъкмо в този момент да отговоря, каквото желание аз нямам, освен що се отнася до теб.

— Кръстът без напречника е и малко.

— За да ми напомня, че съществува изпитание в края на съня и то се заключава във въпроса: Доколко този път успя да изявиш любовта?

— Наистина — каза той. I е съвършеният символ.

— Никакви символи, никога — казах аз. — Не и в твоя живот.