Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 63

Тя поклати глава.

— За съжаление не зная други способи. Известно ми е, че някои от магьосниците в Звезден пристан владеят подобни трикове, но нито един от тях не би могъл да се похвали със силно здраве и издръжливост. За подобна задача ще ни е нужен опитен плувец и източник на светлина.

— Няма да се получи — обади се Джеймс.

— Защо? — погледна го Арута.

— Ваше височество, прекарал съм живота си край морето. Чувал съм какви ли не разкази от моряците. Гмурнеш ли се под определена дълбочина, водата започва да те притиска и дори със заклинание за дишане пак не можеш да издържиш на такъв натиск. Не, има един друг начин.

— Да го чуем — каза върховният жрец.

— Мореходната гилдия. Те се занимават с изваждане на потънали кораби. Издигат ги на повърхността, в някои случаи дори запушват пробойната и ги изтеглят на буксир до най-близкото пристанище. Виждал съм да го правят неведнъж.

— Но те ще узнаят, че търсим Сълзата — възрази върховният жрец. — Не бива да им казваме. В никакъв случай.

— Така е, отче — съгласи се Джеймс. — Ще поискаме от тях да издигнат кораба на повърхността. После някой, на когото имате доверие, ще се качи на борда, ще вземе Сълзата и ще се върне в Крондор.

— Брат Солон ще свърши тази работа. — Върховният жрец посочи монаха до себе си. — Около Сълзата е поставена скрита защита, така че дори онзи пират, Мечището, да се добере до нея, пак няма да успее да я вземе. Брат Солон ще премахне защитата, за да може Сълзата да бъде пренесена дотук.

Джеймс погледна към Арута.

— Ваше височество, ако Мечището не знае точното местонахождение на Сълзата, не мислите ли, че ще се навърта из района в очакване да се появи ишапска спасителна експедиция? Логично е да се мисли, че ще дебне до изваждането на камъка, а после ще нападне.

— Ние знаем как да пазим Сълзата — заяви върховният жрец.

— Без да се обиждате, отче, но от онова, което Кнут е казал на Лукас, съдим, че Мечището притежава някаква могъща защита срещу вашите магии. Иначе как да си обясним факта, че е превзел кораба ви?

Върховният жрец свъси угрижено вежди.

— Става въпрос за някакъв амулет — добави Яжара, — който пази онзи, който го носи, от заклинанието ви.

— Какво предлагаш? — попита Арута.

— Трябва да измислим нещо — отвърна Джеймс, — с което да отвлечем вниманието на Мечището. Ако успеем да го задържим достатъчно дълго, докато вдигнем кораба и приберем камъка, може би ще имаме някакъв шанс.

— Ваше височество — обади се върховният жрец, — лично аз бих предпочел нашите монаси-воини…

Принцът вдигна ръка.

— Отче, давам си сметка, че грижата за камъка е поверена на местния отдел на вашия орден, но не забравяйте, че пострада моята тъмница, беше изгорено сиропиталището, построено от жена ми, загубих опитни войници и всичко това означава, че сега проблемът е колкото ваш, толкова и на Короната. Ако се окаже вярно това, че Мечището е неуязвим за магията ви, колко от вашите монаси-воини ще са нужни, за да го спрат?