Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 65

— Тръгвайте тогава, и нека боговете ви закрилят.

Когато излязоха, Джеймс помоли Яжара да почака до появата на херцог Гардан.

— Ваша светлост? — спря го Джеймс.

— Какво има, скуайър? — попита го малко намръщено херцогът.

— Мога ли да разчитам на вас да предупредите завеждащия хранилището, че ще са ни необходими известни припаси и екипировка?

— Защо — има ли някакъв проблем?

Джеймс се засмя притеснено.

— Не съм сигурен, че искането ми ще бъде посрещнато охотно, като се има предвид, че прибягвах твърде често до името на принца…

— Без негово знание естествено — довърши Гардан, но се засмя. — Добре, ще имам грижата да го предупредя.

— Но кога ще ви освободят от служба? Мислех, че заминаването ви вече е уговорено.

— Трябваше да потегля за Крудий този месец, но не зная точно кога — отвърна херцогът и въздъхна. — Сигурно когато най-после престанеш да ни създаваш проблеми, момче.

— Е — ухили се Джеймс, — значи няма да си тръгнете поне още десет години.

— Дано не си прав. Все пак със сигурност ще дочакам завръщането ти. Никой не може да си позволи да напуска службата, докато не бъде решен проблем от подобен характер. А сега — време е да вървите. — Той се поклони на Яжара. — Милейди.

— Ваша светлост. — Тя леко приклекна. — Сега какво ще правим? — обърна се към Джеймс, след като херцогът си тръгна.

— Отиваме при Морската порта, където е Мореходната гилдия.

В късната сутрин Морската порта гъмжеше от народ. На пристанището се разтоварваха стоки, които се откарваха в града с ръчни колички и каруци. Пътят към Стария пазар беше задръстен. Току-що пристигнали от дълго плаване моряци бързаха към пристанищните кръчми. Откъм морето се чуваха крясъците на чайките, които летяха ниско над вълните и търсеха храна.

Яжара се прозина.

— Толкова съм изморена, че направо ще заспя права.

— Ще свикнеш — засмя се Джеймс. — Един от триковете, които научих, откакто съм на служба при Арута, е да придремваш винаги, когато ти се удаде възможност. Личният ми рекорд е четири дни без никакъв сън. Разбира се, тогава разполагах с един вълшебен еликсир, но когато ефектът му се преустанови, цяла седмица не ставах за нищо…

Яжара кимна.

— Подобни средства трябва да се употребяват внимателно.

— Дано поне тази нощ да успеем да се наспим.

— Дано.

Стигнаха сградата на Мореходната гилдия — солидна двуетажна къща, от която се виждаше Морската порта. Неколцина носачи се бяха събрали около голям фургон отпред и го разтоварваха. Джеймс потупа един от тях по рамото.

— Разкарай се! — бе лаконичният отговор.

— Пратеници на принца — побърза да каже Джеймс. Едва сега мъжът го погледна.

— Виж, ако си дошъл да се срещнеш с Майстора на гилдията, вече казах всичко, което знам, на капитана от стражата.

Джеймс го улови за рамото и го извъртя към себе си. Мъжът замахна с юмрук, но той се провря под ръката му и опря острието на кинжала си в гърлото му.

— Прощавай за безпокойството — произнесе Джеймс с глас, в който се долавяше нескрита заплаха. — Но ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво точно си казал на капитан Гурут за Майстора на гилдията?