Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 62

— Кажете ми… имаше ли едно голямо ковчеже…

— Според боцмана — прекъсна го Джеймс — онова, което е търсел Мечището, е потънало заедно с кораба. Този случай е станал причина и за тяхната разпра. По-късно Мечището разкъса помощника си на парчета, за да узнае къде точно е потънал корабът.

Лицето на монаха-воин оставаше безстрастно, но другите двама свещенослужители изглеждаха, сякаш ще припаднат.

— Значи всичко е изгубено — прошепна върховният жрец.

Арута се наведе напред.

— На кораба е била Сълзата на боговете, нали?

— Да, и други съкровища, събирани през последните десет години във всеки храм от Далечния бряг до Свободните градове. Но всичкото злато и скъпоценни камъни нямат никаква стойност без Сълзата.

Джеймс улови погледа на Арута. Принцът каза:

— Когато дойде време да седна на този трон, понаучих някои неща за ролята на Сълзата, ала въпреки това вие продължавате да я пазите в тайна от Короната. Защо този предмет има толкова висока стойност за вас?

— Това, което ще ви кажа, ваше височество, е известно само на вашия брат, краля, и на още неколцина от нашия орден. Но преди това ще ви помоля да се закълнете, че ще го запазите в тайна.

Арута погледна към Гардан и Джеймс. Двамата кимнаха.

— Готови сме да се закълнем — потвърди принцът.

— Веднъж на всеки десет години на тайно място северно от планините на Сиви кули се образува голям скъпоценен камък. Произходът на този камък остава неизвестен, дори в най-древните архиви на ордена не се споменава нищо за това как сме узнали за съществуването на Сълзата на боговете. По-важното е, че чрез този камък боговете упражняват своята сила и могъщество върху хората. Лишени от него, ние ще станем глухи за техните слова — и боговете също няма да чуват нашите молитви.

Яжара не се сдържа и възкликна:

— Значи ще изгубите всякаква връзка с боговете!?

— Не само това, боя се — отвърна върховният жрец. — Ние смятаме, че постепенно ще отслабне и магията. Защото прилагането й се осъществява по милостта на боговете и без тяхната небесна намеса скоро ще станем безпомощни, като най-обикновените хора. Не след дълго силата на предишната Сълза в нашия главен храм в Риланон ще намалее, синкавото й сияние ще се изгуби в мрака. Ако не откараме новата Сълза преди това да се случи, ще изгубим връзката си с небесата.

— Но нали след още десет години ще се образува друга Сълза? — обади се Джеймс.

— Да, но можете ли да си представите десет години на мрак? Десет години, през които човекът няма да може да общува с боговете? Десет години без лечители? Десет години, през които никой да не отвръща на молитвите ни? Десет години без надежда?

Джеймс кимна.

— Мрачна картина, отче. Какво можем да направим?

— Знаем точното място, където е потънал корабът — подметна Арута.

В очите на върховния жрец отново блесна надежда.

— Наистина ли?

— Известен ни е районът — уточни Джеймс. — Разполагаме с карта и ако корабът е потънал право надолу, би трябвало да го открием без затруднения.

— Имаме заклинания, които могат да вършат много полезни неща — каза върховният жрец. — Но все още не владеем способността да накараме човек да диша под водата, докато търси потъналите съкровища. Няма ли някакъв друг начин? — Той погледна въпросително Яжара.