Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 60

— Осигурихме ви доста необичайно посрещане, не мислите ли, милейди?

Яжара се засмя.

— Ваше височество, инструкциите от магистър Пъг бяха съвсем прости: да дойда в Крондор и да ви помагам с всичко, с каквото мога, стига да се отнася до въпроси, свързани с магьосническото изкуство, и дори ако се налага, да прибягна до воинските си умения в служба на Короната.

Арута се облегна назад, сплете пръсти и се замисли.

— Имаме два въпроса за решаване — поде той, — като и двата вероятно ще изискват да използвате споменатите „воински умения“.

— Чудовището — подсказа Уилям. Яжара кимна.

— Ваше височество, чудовищното дете, което открихме в подземията, както и количеството и качеството на черна магия, необходима за неговото сътворяване, сочат, че са въвлечени могъщи и зли сили.

— Така е — съгласи се принцът. — Но има ли някаква причина, според теб, да се практикува подобна магия в пределите на града? Възможността да бъде засечена е доста голяма, дори в най-изоставените кътчета на каналите.

— Целта е да се сее хаос в града — отвърна Яжара, — с всички произтичащи от това последствия. Ако предположим, че някой иска да предизвика хаос, в такъв случай очакваната полза би трябвало да надхвърля риска от откриване и залавяне. — Яжара се поколеба, после продължи: — Създанието, породено от употребата на черна магия в подземията, несъмнено само след няколко дни щеше да набере страховита сила. Онова, което унищожихме, вече бе убило поне десетина здрави мъже, и то само за няколко дни. За щастие беше отслабнало от схватките и многобройните наранявания. Освен това все още беше недоразвито, в детска възраст, според нашите представи. След няколко седмици, предполагам, щеше да достигне пълната си зрелост. Развилнее ли се такова чудовище из града…

— Мда, картината не е от приятните — съгласи се Арута и се наведе напред. — Още откакто дойде моределът Горат, си имаме работа с поредица от на пръв поглед необясними събития, между които обаче има едно общо: някой се опитва да предизвика безредици в града.

— Гадника — промърмори Джеймс.

— Съгласен — кимна Арута.

— Кой е Гадника? — попита Яжара. Арута кимна на Джеймс, който отговори:

— Все още не знаем. Ако знаехме, отдавна да сме го обесили. Появи се преди около година, ръководеше банда, която се опита да прогони Шегаджиите от Крондор. По същото време действаше и на пристанището с намерение да сложи ръка на търговията. Не след дълго открихме, че е свързан и с Нощните ястреби. С други думи, срещахме го едва ли не на всяка крачка.

— Трябва да призная, че в началото го подценихме — намеси се Арута. — Оказа се също така, че той има пръст в опита за покушение срещу принца на Оласко и неговото семейство. А сега и тази история с ишапците. — Той посочи статуетката. — Пратих вест на върховния жрец и предполагам, че ще дойде всеки момент.

— Ваше височество — рече Джеймс, — тук му е мястото да попитам, това има ли нещо общо с онази къща срещу двореца отвъд площада?

Арута отново се подсмихна.

— Виждам, скуайър, че не пропускаш нищо.

Джеймс само се поклони.