Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 59

Реймънд Фийст

— Нямам търпение да узная — рече Джеймс.

Лукас се надигна и ги отведе при масивна дървена врата. Бутна резето встрани и я отвори. Яжара пристъпи напред с фенера, а Джеймс не можа да сдържи изуменото си възклицание.

Подът на малкото помещение бе затрупан със съкровища. Имаше чували със златни монети, скупчени върху няколко малки сандъчета. До тях се въргаляха излети от злато статуи. Лукас прекрачи прага и вдигна капаците на един от сандъците. Вътре имаше още злато и една малка статуетка. Яжара посегна и я взе.

— Ишапска изработка — произнесе тя. — Това е свещената икона на тяхната църква, символът на Ишап.

Джеймс се ококори.

— Значи са нападнали ишапския кораб! Не съм чувал за по-дръзко начинание, предприето от някой пират!

— Някои биха го нарекли недалновидно и глупаво. Но Мечището е искал нещо друго от този кораб — нещо съвсем определено. Кнут беше сигурен в това, но каквото и да е било то, нямаше го сред отмъкнатата плячка.

— Той откъде го знае? — попита Яжара.

— Кнут ми каза, че Мечището отказал да напусне нападнатия кораб дори когато започнал да потъва. Кнут и останалите побягнали, като прибрали плячката. Кнут обаче се страхуваше, че Мечището ще го намери и ще му отмъсти.

— И съвсем основателно, като се има предвид какво стана — отбеляза Яжара.

Уилям изглеждаше объркан.

— Но как ще ни помогне всичко това? Все още не знаем нито кого преследваме, нито какво търси той.

Лукас отвори едно от сандъчетата, което изглеждаше малко по-различно от останалите. Беше покрито с петна и пантите му бяха ръждясали. Извади отвътре навит на руло пергаментов свитък и го подаде на Джеймс. Следващата находка бе омачкана книга с кожена подвързия, която получи Яжара.

— Всичко е нанесено вътре. Тук са описани корабите, които Кнут е потапял през изминалите години, включително и този последният, при който са действали в съучастие с Мечището.

Джеймс разгърна картата.

— Тук сигурно е отбелязано къде е бил нападнат ишапският кораб.

— Кнут наистина беше педантичен, не може да му се отрече — призна Лукас.

— Което все още не ни подсказва какво точно е търсел Мечището — напомни Яжара.

— Дали да не го примамим, като пуснем слуха, че знаем какво търси? — предложи Уилям.

— Може би, но първо има по-важни неща — рече Джеймс. — Трябва да отида в двореца, за да докладвам на принца. — Той се обърна към Лукас. — Ти ще останеш при Уилям. Ще пратя Джонатан Мине и неколцина жандарми да се погрижат за златото.

— Какво ще правите с него? — попита Лукас.

Джеймс се засмя.

— Ще го върнем на ишапците. Може да не знаем какво търси Мечището, но съм готов да се обзаложа на годишния си доход, че те се досещат.

Лукас помръкна, но кимна примирено.

Глава 6

Интриги

Арута чакаше пажът да излезе.

След като младежът напусна кабинета, принцът се обърна към Джеймс.

— С други думи, нещата са далеч по-зле, отколкото предполагахме, така ли?

Джеймс кимна.

Арута премести тежкия си поглед върху младата магьосница. На лицето му трепкаше едва забележима усмивка.