Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 57

— Първо ще се погрижа да не ми видят сметката, скуайър — рече запъхтяно той и развъртя двуръчния си меч.

Яжара дотича и стовари тоягата си върху главата на друг убиец, който се строполи в несвяст.

Междувременно последните двама измали бяха възвърнали зрението си и се готвеха да окажат съпротива. Джеймс знаеше от опит, че когато противниците са двама и повече, често си пречат един на друг, но тези, изглежда, умееха да се бият в тандем.

— Ще ми е нужна малко помощ — извика той на Яжара.

Едва бе произнесъл тези думи и двамата убийци се хвърлиха в добре синхронизирана атака и само бързината го спаси от гибел. Първият замахна хоризонтално, порейки въздуха с ятагана си на височината на гърдите на Джеймс, а вторият се намеси секунда по-късно, удряйки там, където предполагаше, че ще отстъпи противникът. Но вместо да се отдръпне, скуайърът бе предпочел да поеме тежестта на ятагана със собственото си оръжие, като принуди първия убиец да се придвижи наляво. После с лявата си ръка улови измала за десния лакът, пристъпи напред и го бутна в канала.

Внезапно вторият убиец се озова сам срещу Джеймс и Яжара: Уилям тъкмо викаше, че е готов да довърши противника си.

Измалът отпусна оръжието си, промърмори нещо на собствения си език, после вдигна лявата си ръка, опря я до устните си и рухна на земята. Противникът на Уилям постъпи по същия начин, само дето тялото му цопна във водата.

— Проклятие! — изруга Джеймс и се наведе над превития на камъните убиец. Както предполагаше, мъжът вече бе спрял да диша.

Яжара погледна падналия в канала и обяви:

— Плува възнак — мъртъв е.

— Какво стана? — попита Уилям.

— Нощни ястреби. Сами сложиха край на живота си. Фанатици. Разбра ли какво каза? — обърна се той към Яжара.

— Струва ми се, че нареди на другаря си да умре, но не съм съвсем сигурна. Казват, че измалите имали свой собствен език, само за членовете на клана.

— Срещнахме още от тях, когато призоваваха демона в изоставената крепост — обади се Уилям.

— Демон ли? — попита Яжара.

— По-късно ще ти разкажа — обещай Джеймс. — Няма съмнение обаче, че в редовете на Нощните ястреби има кешийци.

— Което означава, че те са заплаха не само за Кралството, но и за Империята.

Джеймс изгледа младата жена продължително, след което каза:

— Няма да е зле, ако пратим вест за всичко, което става тук, на чичо ти.

— Може би си прав — отвърна Яжара и се подпря на тоягата си. — Но както вече сам каза, това е въпрос от компетенцията на принца.

— Права си. Да претършуваме труповете.

Претърсиха дрехите на четиримата убийци, които не бяха паднали в канала, но не откриха нищо. Единствените лични вещи, които носеха Нощните ястреби, бяха окачените на кожени връзки амулети.

— Все се надявах, че сме приключили с тази пасмина в пустинята — въздъхна Уилям.

— Нанесохме им сериозен удар тогава, но вече е ясно, че има и други. — Джеймс се изправи и взе един от намерените амулети. — Ще го покажа на принца. Едва ли ще бъде доволен.