Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 56

— Няма да я поискаме скоро, може би никога дори, но като се има предвид, че се задават трудни времена, и това може да стане. Много трудни. Чудовището беше само началото. Ще са ни нужни всички съюзници, на които можем да разчитаме.

— Знаеш, че не мога да престъпя клетвата си към принца и да извърша нещо, което противоречи на закона — напомни му Джеймс.

— Няма да искаме това от теб — отвърна Джек. — Но ще са ни нужни приятели, разбираш ли, Ръчице?

Джеймс обмисли предложението и накрая склони.

— Става, Джек. Давам ти дума.

— Ние смятаме, че Лукас е някъде близо до подземието, в което старият Тревор Хъл криеше принцесата — някога, когато ти беше още малко момче. Там има няколко изби от отдавна разрушени сгради, достатъчно големи, за да се скрие в тях съкровище, и достатъчно близо до водата, за да се използва воден транспорт.

— Зная мястото, за което говориш. Ако всичко е наред, до изгрев-слънце ще напуснем каналите.

— Погрижи се да стане. Думата да не те закачат едва ли ще стигне толкова бързо до всички наши хора.

Джеймс даде знак на Уилям и Яжара да го последват и ги поведе към централния канал.

Движеха се безшумно и предпазливо. В далечината се чуваха мъжки гласове.

Джеймс и спътниците му се приближиха до поредното кръстовище на главния канал с един от големите странични канали. Притаиха се в мрака с изгасен фенер и се вгледаха напред.

Шестима мъже, всичките облечени в черно, си шепнеха нещо. Едно сподавено възклицание от страна на Яжара подсказа на Джеймс, че ги е познала. Джеймс и Уилям вече знаеха кои са хората пред тях: измали. Кешийски убийци. Бяха се срещали с измали в тайната крепост на Нощните ястреби в пустинята — същата, която принц Арута бе разрушил само преди месец.

Джеймс прецени набързо шансовете им за успех: ако Яжара успееше да заслепи или парализира двама-трима от тях, той и Уилям биха могли да се разправят с останалите. Но в открит бой, без предимството на изненадата, ги чакаше неминуема гибел.

Джеймс се обърна и потупа Яжара по рамото, след това посочи шестимата мъже и опря устни до ухото й.

— Какво можем да направим?

— Ще се опитам да ги заслепя — отвърна Яжара. — Когато ви кажа, стиснете силно очи.

Тя предаде указанията си и на Уилям. После се изправи и подхвана с тих напев заклинание. Някакъв звук — шум от триене на дрехи, стържене на подметка по пода — привлече вниманието на един от убийците, който се извърна и погледна към тях, и каза нещо на спътниците си, които замлъкнаха и втренчиха погледи в посоката, която им сочеше.

После всички бавно извадиха оръжията си.

— Да действаме! — прошепна Джеймс.

— Затворете очи! — предупреди ги Яжара и протегна рязко ръка напред. От пръстите й бликна стълб златиста светлина, която се превърна в ослепително бяло сияние. Шестимата убийци бяха заслепени.

— Сега! — извика Яжара.

Джеймс скочи напред, следван от Уилям. Яжара вдигна капачетата на фенера и тунелът се обля в светлина. Младият скуайър повали първия от мъжете с дръжката на рапирата си и той пльосна в канала.

— Искам поне един жив! — извика Джеймс.

Уилям също свали един, но едва не бе промушен от следващия, който го дебнеше в засада и макар все още заслепен, се ориентираше по шума от битката.