Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 22

— Вярно, че думите ти са сурови, Юсуф, но делата ти сами говорят за това кому си предан.

— Значи ще ми помогнете?

— Да. Така ще се отблагодаря за оказаното ми доверие и ще помогна за добруването на нашата нация.

— Чудесно! А сега по-добре тръгвайте, преди младият ви приятел да заподозре нещо. Върнете се, след като се установите в двора на принца, и тогава ще започнем.

Тя кимна и тръгна към вратата. Когато мина покрай групата невръстни работници, едно от децата вдигна глава и я погледна. Толкова много страх имаше в този поглед, че Яжара неволно забави крачка. Като стигна вратата, спря, обърна се и погледна усмихнатия шпионин и тримата му телохранители.

Джеймс я чакаше на улицата.

— Е? — попита той.

— Юсуф е шпионин на чичо ми.

Джеймс не можа да скрие изненадата си.

— Не зная на кое да се чудя повече — призна той. — На информацията или на това, че я споделяте с мен.

— След като напуснах двора на баща си и избрах да уча в Звезден пристан, реших, че не мога вече да служа на Велики Кеш. — Тя кимна към работилницата на Юсуф. — Този тук гледа как да си натъпче джобовете със злато, макар да се представя пред чичо ми за негов верен служител. Дори да служех на Кеш, нямаше да търпя да работя с него. — Тя стисна тоягата си и Джеймс забеляза, че кокалчетата й са побелели. Вече не се съмняваше, че рано или късно Юсуф ще плати за престъпленията си спрямо децата.

— Какво предлагате? — попита той.

— Охраната му се състои от трима. Ти, предполагам, умееш да въртиш сабята?

— Ами аз… — подхвана Джеймс.

— Също както аз — магиите — прекъсна го Яжара. — Да вървим.

Докато крачеха обратно към работилницата, Джеймс усети как космите по китката му настръхват — сигурен признак, че наблизо се събира магична сила. Никога не бе харесвал това усещане, дори когато този, който щеше да прилага силата, бе на негова страна.

— Аз ще им отвлека вниманието — прошепна Яжара. — Опитай се да заловиш Юсуф жив.

Джеймс измъкна рапирата и промърмори:

— Четирима срещу един и вие искате да запазя един от тях жив? Няма що.

Когато влязоха в работилницата, Юсуф се обърна и възкликна:

— Какво…

Яжара вдигна тоягата към него, въздухът се разтърси от пронизителен пукот и от върха й изскочи яркосиня огнена топка. Тя удари търговеца в гърдите и той се преви от болка.

Джеймс изтича покрай магьосницата и се огледа за децата. Бяха изчезнали. Тримата въоръжени пазачи се поколебаха за миг, после се хвърлиха в атака. Джеймс тъкмо се готвеше да повали единия от тях, когато над рамото му прелетя нова огнена топка и го порази. Джеймс бързо премести вниманието си върху другите двама.

Неведнъж досега се бе сражавал срещу многоброен противник и знаеше, че това има някои предимства. Най-важното бе, че ако противниците не са тренирани да действат като група, е по-вероятно да си пречат.