Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 169

Принцът на Крондор се усмихваше рядко, но този път лицето му направо светеше.

— Джеймс — подхвана той и в погледа му се четеше гордост. — Както винаги ти се прояви като добър и верен служител. Приеми личната ми благодарност. — Той стана и обяви: — Всички се справихте добре.

— Да изпълняваме дълга си за нас е чест — отвърна Джеймс от името на всички.

— Наредих тази вечер да се организира празненство във ваша чест — каза Арута. — Идете да си отдъхнете и да се подготвите, защото ще бъдете мои почетни гости.

Той тръгна към вратата, но даде знак на Джеймс да го последва. Яжара погледна Солон и попита:

— Ти ще дойдеш ли с нас?

— Не, миличка — отвърна монахът. — Аз трябва да се погрижа за безопасността на Сълзата, докато не бъде откарана в Риланон. Дотогава няма да свалям очи от нея. Всичко добро ви желая. — Той даде знак на двамата монаси, които стояха в ъгъла, да се приближат. Те се поклониха почтително на върховния жрец, след това заеха местата си зад него и брат Солон и излязоха от стаята, като отнесоха Сълзата.

— Сега какво ще правиш? — обърна се Уилям към Кендарик.

— Ще отида при Морейн. Като Майстор мога да поискам открито ръката й. Скоро ще се оженим.

— Радвам се да го чуя — рече Яжара.

— Трябва да побързам — засмя се Кендарик. — Е, довиждане.

— Ще позволите ли да ви придружа до покоите ви? — обърна се с прекалено официален тон Уилям към Яжара.

— Няма нужда — отвърна тя. — Време е да се науча да се оправям сама в двореца. Ако се изгубя, ще попитам за посоката някой паж.

Уилям знаеше, че тя познава пътя много добре.

— До довечера тогава — засмя се той.

— Уилям? — каза тя, преди да тръгне.

— Да?

Тя пристъпи към него и го целуна по бузата.

— Радвам се, че пак сме заедно.

Той надзърна в черните й очи и в първия миг не знаеше какво да каже. После й върна целувката и рече:

— И аз се радвам.

Разделиха се и всеки пое по своя път. Арута седеше зад писалището си.

— Очаквам утре подробен доклад от теб — каза той на Джеймс. — Май имаш нужда от почивка преди тазвечерното тържество.

— Ами така си е. Четири дни непрестанна езда, като не броим раните и ожулванията.

— Най-важното е, че Сълзата е в безопасност. Какво друго открихте?

— За Гадника нищо. Мисля, че този човек е един от агентите на някакъв тип, който се казва Сиди.

Уилям бе разказал на Джеймс всичко, което бе узнал за Сиди — от срещите с него преди нападението срещу херцога на Оласко и при реката. Джеймс предаде накратко наученото от Уилям и приключи:

— Изглежда, е търговец и ренегат, който си има вземане-даване с таласъмите от северните планини, както и с напълно законопослушни поданици. Поне така изглежда.

— Подозираш ли нещо повече?

— Доста повече. Той знае твърде много и освен това… — Джеймс се замисли. — Мисля, че го зърнах на хълма, когато Уилям нападна пирата в гръб. Ваше височество, направо настръхвам, като се сетя за него. Не ми се вярва да е обикновен търговец.

— Магьосник, или може би жрец?

— Възможно е. Много държеше да докопа амулета на Мечището, така че подозирам, че всъщност му го е дал той.