Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 168

След четири дни, без излишни церемонии, стигнаха в двореца. Дотичаха слуги и коняри, за да се погрижат за конете и багажа, а Джеймс, Яжара, Солон и Кендарик тръгнаха право към кабинета на принца.

Един конен отряд ги бе посрещнал пред града, а принцът бе извикал върховния жрец на храма на Ишап.

Джеймс вървеше най-отпред, до него бе Солон, който стискаше ковчежето със Сълзата. Кендарик, Уилям и Яжара ги следваха.

Джеймс се поклони.

— Господарю, за мен е чест и удоволствие да ви докладвам, че изпълнихме възложената ни задача. Брат Солон носи Сълзата на боговете.

Солон погледна върховния жрец, който пристъпи напред и отвори ковчежето в ръцете на монаха. Вътре имаше голям бледосин кристал, който сияеше с вътрешна светлина, и когато жрецът го вдигна, се разнесе мек и приятен мелодичен звук.

— Ваше височество, малцина извън нашия орден са виждали Сълзата на боговете — обяви върховният жрец. — Но всички тук напълно заслужават тази чест.

Върховният жрец затвори ковчежето и каза:

— Тръгваме утре призори, за да отнесем Сълзата в нашия главен храм в Риланон: брат Солон лично ще надзирава преместването.

— Ако не възразявате — обади се Арута, — заделил съм отряд копиеносци, които да ги придружат.

Върховният жрец се поклони в знак, че няма нищо против. Арута се обърна към Солон.

— Ти служи добре на твоя бог.

Върховният жрец кимна и каза:

— Той е един от най-верните и примерни служители. Ще бъде повишен, за да замени Михаел от Саладор. Солон, поверяваме ти водачеството на Братството на Чука на Ишап и ти оказваме безкрайното доверие да пазиш и носиш Бойния чук на Люк д’Обрейн.

— За мен е чест, отче. — Монахът наведе глава.

Върховният жрец се обърна към останалите:

— Благодарение на проявената от вас храброст и находчивост получихме обратно онова, на което се крепи нашата вяра. Храмът на Ишап ви дължи вечната си благодарност.

— Както и крондорският двор на теб, братко Солон — заговори Арута. — Погледна към Уилям и добави: — Лейтенант, ти се представи много добре. Кралската гвардия може да се гордее с теб.

Уилям се поклони.

— Заместник Кендарик… — рече Арута.

Кендарик пристъпи напред и се поклони.

— Ваше височество.

— Ти оказа голяма услуга на Короната. Задължени сме ти. Разбрахме, че след смъртта на вашия майстор в гилдията ви цари бъркотия;. Тъй като става въпрос за патентна гилдия, която получава разрешение за работа от Короната, те назначаваме на поста Главен майстор и възстановяваме членството ти в гилдията.

— Ваше височество. — Кендарик се изчерви. — Искрено ви благодаря, но гилдията е в руини. Заради мошеничеството на Йорат не ни остана й пукнат грош, служителите започнаха да се разбягват…

— Ще се погрижим за това. Короната е щедра към онези, които й служат добре. Ще възстановим разпиляното ви богатство и ще ви помогнем да се съвземете.

— Ваше височество е безкрайно великодушен — отвърна новият Главен майстор.

— Лейди Яжара — продължи Арута. — Ти доказа правилността на избора ми за придворен магьосник.

— Благодаря ви, ваше височество. — Яжара сведе глава.