Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 16

Единият от двамата стражници, който разговаряше с младата жена, го забеляза и му кимна.

— Добър вечер, скуайър. Очаквахме ви.

Джеймс кимна и отвърна:

— Господа. Хиляди благодарности, задето сте наглеждали нашата почетна гостенка.

— Няма нищо, скуайър. Просто си изпълнявахме дълга.

Джеймс се обърна към младата жена, поклони се и каза:

— Моля за извинение, милейди, задето ви накарах да чакате. Аз съм скуайър Джеймс.

Магьосницата му отвърна с усмивка и изведнъж лицето й се промени. Тя наистина бе много красива, макар и по необичаен за жените от Западното кралство начин.

— Аз трябва да ви се извиня — пропя мелодичният й глас, — задето пристигам в този късен час, но керванът ни се забави по пътя. Казвам се Яжара и идвам от Звезден пристан.

— За мен е чест и удоволствие да се запозная с вас, милейди Яжара — рече Джеймс и се огледа. — Но къде е вашият антураж?

— В имението на баща ми, в покрайнините на пустинята Джал-Пур. В Звезден пристан нямах прислуга, нито ми беше необходима, докато пътувах насам. Смятам, че използването й отслабва волята. Откакто започнах да изучавам магьосническото изкуство, предпочитам да пътувам сама.

Джеймс бе сигурен, че изобилието от прислужници е една от главните атракции в двореца на принца: истинско удобство бе край теб винаги да се навърта някой, когото да пратиш по първата хрумнала ти работа. Едва сега се сети, че би трябвало да пристигне тук с почетен отряд войници, който да ескортира Яжара до двореца — рангът й със сигурност го изискваше — но беше предположил, че тя ще разполага със собствени телохранители. Но щом тя не бе повдигнала този въпрос, нямаше да го повдига и той.

— Разбирам — кимна Джеймс. — Ако желаете, ще оставим на войниците да пазят багажа ви, а аз ще уредя да го докарат в двореца още утре сутринта.

— Чудесно. Ще тръгваме ли?

Този път Джеймс реши да избягва преките пътища и се насочи към широките улици. Щеше да им отнеме малко повече време да стигнат до двореца, но пък нямаше да ги грозят опасностите на тъмните улички. Джеймс подозираше, че освен умението да използва тоягата при нападение, Яжара вероятно разполага и с известен брой подходящи магьоснически номера, но рискът от неприятни инциденти оправдаваше удължаването на пътя с няколко минути.

— Интересно — подхвана той разговор, след като избра новия маршрут, — какво мисли чичо ви за вашето назначение?

Яжара се засмя.

— Не зная, но се съмнявам да е особено доволен. А след като веднъж вече го ядосах, като избрах да уча в Звезден пристан, вместо да се омъжа за един „подходящ млад благородник“, боя се, че най-вероятно отново съм си навлякла гнева му.

— Имал съм честта да се срещам с чичо ви и от онова, което съм видял, ми се струва, че човек не би желал да е в списъка на противниците му.

Яжара се подсмихна само с ъгълчетата на устните си.